Този път вече нямаше нужда да спират тук. Трябваше да търсят на няколкостотин мили по на юг. и лодката мина край Черния залив, без да се отбива в него.
Закусиха всички заедно. В сандъците имаше провизии за двайсетина дни; бяха взели и няколко торби, в които щяха да носят храната, когато станеше нужда да се движат по суша. Известно количество лагерни принадлежности им позволяваха да спират денем или нощем в гъстите гори. които покриват крайбрежието на Сент Джонс.
Към единайсет часа. когато започна отливът, вятърът беше все още благоприятен. Въпреки това се наложи да си служат с греблата, за да поддържат скоростта. С тази работа се заловиха негрите, и лодката, тласкана от петима яки гребци, продължи да се носи бързо срещу течението на реката.
Марс стоеше мълчаливо до кормилото, лавирайки с уверена ръка през ръкавите, образувани от островите и островчетата в средата на Сент Джонс. Той се движеше по ония протоци, където течението не беше толкова силно. Впущаше се през тях без колебание. Нито веднъж не сбърка да тръгне по грешен път, нито веднъж не заседна в плитчина, която отливът скоро щеше да оголи. Той познаваше коритото на реката чак до езерото Джордж, както познаваше и извивките й под Джексънвил, и управляваше лодката със същата увереност, с която бе прекарал канонерките на капитан Стивънс през криволиците на плитчината.
В тази част от течението си Сент Джонс беше пуста. Корабчетата, които обикновено осигуряваха превоза между града и плантациите, след завземането на Джексънвил вече не се движеха. Ако все още някакъв плавателен съд се изкачваше или се спущаше по реката, той само обслужваше федералните войски и поддържаше връзката между капитан Стивънс и подчинените му. А над Пиколата вероятно нямаше дори и такова движение.
Джеймз Бърбанк пристигна в това селце към шест часа вечерта. В този момент на пристана се намираше отряд северняци. Те подвикнаха на лодката да спре до кея.
Там Гилбърт Бърбанк се представи на офицера, който командуваше военните части в Пиколата, и с помощта на пропуска, даден му от капитан Стивънс, можа да продължи пътя си.
Това спиране трая само няколко минути. Тъй като отливът започваше вече да се усеща, нямаше нужда да си служат с греблата. Лодката продължи стремително пътя си между гъстите гори, разпрострели се от двете страни на реката. На няколко мили над Пиколата, по левия бряг гората се превръщаше в тресавище. А горите по десния бряг, по-гъсти, по-непроходими и наистина безкрайни, не свършваха дори оттатък езерото Джордж. Вярно, по този бряг те се отдръпват малко от Сент Джонс и се образува широка ивица, върху която се отглеждат различни култури. Обширни оризища, плантации със захарна тръстика, индиго и памук свидетелствуват още веднъж за плодородието на полуостров Флорида.
Малко след шест часа зад един речен завой Джеймз Бърбанк и спътниците му загубиха от очи червеникавата кула на изоставения от един век стар испански форт, който стърчи над върховете на високите крайбрежни палми.
— Марс — запита тогава Джеймз Бърбанк, — не те ли е страх да се движиш нощем по Сент Джонс?
— Не, мистър Джеймз — отговори Марс. — До езерото Джордж гарантирам за себе си. Оттам нататък ще видим. Ала не бива да губим нито час и тъй като приливът ни помага, трябва да го използуваме. Колкото по-нагоре навлизаме в реката, толкова по-слаб ще бъде той и толкова по-кратко ще трае. Затова предлагам да пътуваме денонощно.
Предложението на Марс се налагаше от обстоятелствата. Щом се наемаше да управлява лодката, трябваше да се доверят на умението му. И нямаха причина да се каят за това. Цяла нощ лодката плава леко срещу течението на Сент Джонс. Приливът й помагаше няколко часа. После негрите се заловиха отново за греблата и успяха да изминат петнайсетина мили в южна посока.
Не спряха никъде нито през тази нощ, нито на другия ден — 22-и, и нищо особено не се случи нито тогава, нито през следващите дванайсет часа. Горното течение на реката изглеждаше съвсем пусто. Плаваха, така да се каже, сред безкрайна гора от стари кедри, чиито клони се преплитаха над Сент Джонс и образуваха гъст зелен свод. Села не се виждаха. Само тук-там плантации или усамотени къщурки. Крайбрежните земи не се поддаваха на никаква обработка. На нито един колонист не би хрумнало да основе тук земеделско стопанство.