На 23-и още с първите лъчи на зората реката се разшири и образува голямо водно пространство; тук най-после безкрайната гора се отдръпваше и оголваше бреговете. На няколко мили, чак до хоризонта, се простираше равнина.
Това беше езеро — езерото Джордж, което Сент Джонс пресича от юг на север и му дава част от водите си.
— Да! Ето го езерото Джордж — каза Марс. — Аз вече съм идвал тук, когато придружавах експедицията, натоварена да изследва горното течение на реката.
— На какво разстояние се намираме сега от Кемдлис Бей? — попита Джеймз Бърбанк.
— На около сто мили — отговори Марс.
— Значи не сме изминали още и една трета от пътя до Евърглейдс — забеляза Едуард Керъл.
— Марс, какво ще правим сега? — запита Гилбърт. — Дали да изоставим лодката и да тръгнем пеш по някой от двата бряга на Сент Джонс? Това ще ни затрудни и забави. Не е ли по-добре да прекосим езерото Джордж и да продължим по този воден път до мястото, откъдето реката престава да бъде плавателна. Нека опитаме, пък ако заседнем и не можем да караме по-нататък, тогава ще слезем на брега. Във всеки случай заслужава да направим такъв опит. Какво мислиш ти?
— Да опитаме, мистър Гилбърт — отвърна Марс. Всъщност нямаха друг изход.
Винаги можеха да слязат на брега. Пътуването по вода не беше толкова уморително и бавно.
И тъй, лодката навлезе в езерото Джордж и заплава покрай източния му бряг.
По ниските земи около езерото растителността не е така богата, както по бреговете на реката. Почти до хоризонта се простират обширни блата. На някои места, до които водата рядко достига, тъмни лишеи се разстилат като килими и безброй растящи тук малки гъби се открояват с виолетовите си оттенъци. Човек не бива да се доверява на тая неустойчива почва, нещо като тресавище, което не осигурява на пешеходеца здрава опора. Ако Джеймз Бърбанк и спътниците му тръгнеха през тази част от територията на Флорида, пътуването им щеше да бъде съпроводено с много усилия, с голяма умора и продължителни забавяния, а можеше да се наложи и да се върнат обратно. Само водни птици — и то главно с плавателни ципи между пръстите на краката — могат да се движат из това мочурище; тук се срещат в изобилие летни бърнета, патици, бекасини. Имаше с какво да попълнят запасите си, и то без особен труд, ако провизиите в лодката се свършеха. Но за да ловуваш по тия брегове, трябва да се справяш с цели пълчища много опасни змии, чието пронизително съскане се разнася над килимите от жабуняк и други водорасли. Вярно, тези влечуги намират върли врагове сред ятата бели пеликани, добре въоръжени за тази безмилостна война, от които гъмжат тия нездравословни брегове на езерото Джордж.
Междувременно лодката се носеше стремително напред. При вдигнато платно силният северен вятър я тласкаше в правилна посока. Благодарение на този прохладен бриз греблата можаха да си почиват през целия ден, без да се получи никакво забавяне. Така че когато се свечери, тридесетте мили, колкото е дълго езерото Джордж от север към юг, бяха изминати бързо, без умора. Към шест часа Джеймз Бърбанк и малкият му отряд спряха при долния край на езерото, през кой го Сент Джонс се влива в него.
Три-четири къщи образуваха на това място малко селище. Странниците спряха тук за не повече от половин час, за да се сдобият с някои сведения. В къщурките живееха неколцина от ония флоридци, които не се задържат дълго на едно място и в началото на хубавия сезон се занимават главно с лов и риболов. По предложение на Едуард Керъл решиха да разберат дали Тексар не е минавал оттук. И не сбъркаха.
Разпитаха един от жителите на селцето. Забелязвал ли е тия дни някаква лодка, прекосяваща езерото Джордж по посока на езерото Вашингтон? В тази лодка трябва да са се намирали седем или осем души, а също една цветнокожа и едно дете, момиченце, от бялата раса.
— Вярно — отговори този човек, — преди два дни.видях да минава някаква лодка; трябва да е тая, за която става дума.
— Спря ли във вашето селце? — попита Гилбърт.
— Не! Напротив, бързаше да стигне час по-скоро горното течение на реката. Ясно забелязах в нея една жена с момиченце на ръце — добави флоридецът.
— Приятели — извика Гилбърт, — това е добра новина! Ние сме по следите на Тексар!
— Да! — отвърна Джеймз Бърбанк, — Той ни е изпреварил само с две денонощия и ако лодката ни може да издържи още няколко дни, ще го настигнем!
— Познавате ли течението на Сент Джонс над езерото Джордж? — запита Едуард Керъл флоридеца.
— Да, сър, дори съм стигал на повече от сто мили нагоре.
— Мислите ли, че лодка като нашата може да плава нататък?