Южно от езерото реката поема отново предишната си посока, завивайки по-определено към южната част на полуострова. Тук тя е само плитък поток, чиито извори се намират на тридесет мили на юг, между 28р и 27р северна ширина.
Под езерото Вашингтон Сент Джонс престава да бъде плавателна. Колкото и да съжаляваше Джеймз Бърбанк, той бе принуден да се откаже от пътуването по вода и да поеме по суша, през мъчнопроходима местност, в по-голямата си част блатиста, през безкрайни гори, прорязани от речици и тресавища, които забавят движението на пешеходците.
Слязоха от лодката. Оръжието и торбите с провизии разпределиха между негрите. Така участниците в похода щяха да минат без умора и затруднения. В това отношение нямаше опасност от забавяне. Всичко беше уредено предварително. Когато станеше нужда да спират, само за няколко минути можеха да си устроят лагер.
Най-напред Гилбърт с помощта на Марс се залови да скрие лодката. Важното беше тя да не бъде забелязана, в случай че група флоридци или семиноли споходеше бреговете на езерото Вашингтон. А и трябваше да бъдат сигурни, че ще я намерят, когато се върнеха, за да се спуснат обратно по Сент Джонс. Под надвисналите клони на крайбрежните дървета, на завет между гигантските тръстики, можаха лесно да устроят местенце на лодката, след като предварително свалиха мачтата й. И така добре я скриха под гъстата зеленина, че беше невъзможно да се забележи от високия бряг.
Навярно така бе станало и с една друга лодка, която Гилбърт много би желал да намери. Тя бе откарала Ди и Зерма до езерото Вашингтон. Поради невъзможността да се плава в тия води Тексар вероятно я е оставил някъде около тази „фуния“, през която езерото се влива в реката. Испанецът е трябвало да стори същото, което Джеймз Бърбанк беше принуден да направи сега.
Ето защо през последните часове на деня се заловиха да претърсват старателно, за да намерят тази лодка. Тя щеше да бъде ценно указание и доказателство, че Тексар се е движил по реката до езерото Вашингтон.
Но търсенето се оказа напразно. Не успяха да открият лодката, може би защото не търсиха достатъчно надалеч, а може би и защото, когато е тръгвал, испанецът не е възнамерявал да се връща и е сметнал, че тя няма да му е нужна повече, та я е унищожил.
Колко ли мъчително е било пътуването между езерото Вашингтон и Евърглейдските блата! Вече не е имало река, която да спести толкова продължителната умора на една жена и едно дете. Ди. носена на ръце от метиската, Зерма, принудена да върви подир мъже. свикнали на такива преходи през тази труднопроходима местност, обидите, тормозът, безпощадните удари, с които са я обсипвали, за да я накарат да ходи по-бързо, паданията, при които се е мъчила да предпази момиченцето, забравяйки себе си — всички си представяха нагледно тези печални сцени. При мисълта, че жена му е принудена да търпи толкова страдания, Марс пребледняваше от яд и тогава от устата му се изтръгваха думите:
— Ще убия Тексар!
Защо не беше сега на остров Карнерал, изправен пред този мерзавец, чиито гнусни интриги бяха причинили толкова злини на семейство Бърбанк, а и на всичко отгоре бе отвлякъл жена му Зерма!
Устроиха си лагер до края на малкия нос, който се проточва от северния ъгъл на езерото. Неблагоразумие би било да пътуват посред нощ през непозната местност, където зрителното поле неминуемо щеше да бъде твърде ограничено. Затова, след като се съвещаваха, решиха да чакат до първите лъчи на зората, преди да тръгнат отново на път. Рискът да се загубят из тия гъсти гори беше много голям, та не искаха да се излагат на него.
През нощта не се случи нищо особено. В четири часа, когато започна да се развиделява, бе даден сигнал за потегляне. Половината от прислугата стигаше, за да носи торбите с провизии и лагерните принадлежности. Така негрите можеха да се сменят помежду си. Всички — и господари, и слуги — бяха въоръжени с карабини „Миние“, които се зареждат с един куршум и с четири едри сачми, а също и с револвери „Колт“, така широко използувани от двете страни още от началото на гражданската война. При това положение можеха да окажат успешна съпротива на шейсетина семиноли и дори ако станеше нужда, да нападнат Тексар, даже и да беше заобиколен от същия брой свои сподвижници.
Сметнаха за целесъобразно да се движат колкото е възможно по-близо до брега на Сент Джонс. Тук реката течеше на юг, тоест по посока на езерото Окичоби. Тя приличаше на нишка, опъната през дългия лабиринт от гори. Можеше да вървят по брега й,без опасност да сбъркат пътя. Така и сториха.