Ала към четири часа следобед Марс се спря внезапно. После, когато спътниците му го настигнаха, той им посочи отпечатъци от стъпки по земята.
— Не може да има никакво съмнение — каза Джеймз Бърбанк, — наскоро оттук са минавали група хора.
— И то многобройна група — вметна Едуард Керъл.
— От коя посока идват тези следи и накъде водят? — запита Гилбърт. — Това трябва непременно да се разбере, преди да вземем някакво решение.
И наистина се заловиха старателно с тази работа.
Отпечатъците от стъпки можеха да се проследят на разстояние петстотин ярда на изток и продължаваха дори по-нататък, но явно нямаше смисъл да ги търсят по-надалеч. Посоката на тези стъпки показваше, че отряд от най-малко сто и петдесет-двеста души, тръгнал от атлантическото крайбрежие, скоро е минал през тази част на кипарисовата гора. На запад тези следи вървяха вече към Мексиканския залив, пресичайки по тоя начин полуостров Флорида, който на тази географска ширина е широк не повече от двеста мили. Можаха да установят също, че преди да продължи пътя си в същата посока, отрядът е спрял точно на мястото, където се намираха сега Джеймз Бърбанк и неговите спътници.
След като заръчаха на другарите си да бъдат непрекъснато нащрек, Гилбърт и Марс, вървейки четвърт миля вляво от гората, можаха да се убедят също, че тези отпечатъци водят право на юг.
И ето какво каза Гилбърт, когато двамата се върнаха в лагера:
— Пред нас се намира отряд, който се движи точно по пътя, по който вървим и ние от езерото Вашингтон насам. Това са въоръжени хора, тъй като намерихме парчета от патрони, които са им служили за палене на огньове, ала от тези огньове са останали само угаснали въглени. Какви са тия хора? Не зная. Едно е ясно: че те са много и че се спускат към Евърглейдс.
— Дали не са отряд скитащи семиноли? — попита Едуард Керъл.
— Не — отвърна Марс. — Следата от стъпки ясно показва, че тези хора са американци…
— Може би войници от флоридската милиция? — забеляза Джеймз Бърбанк.
— Има такава опасност — обади се Пери. — Струва ми се, че са твърде много, за да спадат към бандата на Тексар…
— Стига към този човек да не се е присъединила шайка негови привърженици — каза Едуард Керъл. — В такъв случай нищо чудно да са няколкостотин души…
— Срещу седемнайсет! — вметна управителят.
— Е, какво от това! — извика Гилбърт. — Ако ни нападнат или се наложи да ги нападнем, никой от нас няма да отстъпи!
— Никой!… Никой!… — провикнаха се смелите спътници на младия офицер.
Разбира се, този изблик беше напълно естествен. И все пак, като се замислеше човек, щеше да разбере какви опасности криеше подобно положение.
Но макар че вероятно през главата на всички мина тази мисъл, те ни най-малко не паднаха духом. Обаче да бъдат толкова близо до целта си и да срещнат пречка! И то каква пречка! Цял отряд южняци, може би привърженици на Тексар, които искат да се присъединят към испанеца в Евърглейдските блата, за да изчакат там сгоден момент да се върнат отново в Северна Флорида!
Да, именно от това трябваше да се опасяват. Всички го чувствуваха. Ето защо след първия порив на въодушевление млъкнаха и се замислиха, загледани в младия си предводител в очакване да им даде някакво нареждане.
Гилбърт също бе заразен от общото настроение. Но като вдигна глава, изкомандува:
— Напред!
X. СРЕЩА
Да, трябваше да се върви напред. Но поради възможните опасности се налагаше да се вземат всички предпазни мерки. Необходимо беше да се разучи пътят, да се изследват дебрите на кипарисовата гора, да бъдат готови за всякакви премеждия.
Ето защо оръжията бяха грижливо проверени и приведени в готовност да влязат в действие при първия даден знак. И при най-малката тревога щяха да захвърлят торбите на земята. И до един да участвуват в отбраната. Що се отнася до разположението на участниците в похода, то щеше да остане същото: Гилбърт и Марс както досега щяха да бъдат в авангарда, но на по-голямо разстояние, за да предотвратят евентуална изненада. Всеки беше готов да изпълни дълга си, макар че сърцата на тези храбреци несъмнено се свиваха, щом възникнеше някаква пречка между тях и целта, която искаха да достигнат.
Скоростта им ни най-малко не намаля. Все пак решиха, че не е благоразумно да вървят непрекъснато по ясно очертаните следи. Трябваше да се стараят да избягват среща с отряда, който се движеше по посока на Евърглейдс. За нещастие скоро се убедиха, че това ще бъде доста трудно. Всъщност този отряд не караше направо. Следите често се отклоняваха ту надясно, ту наляво, а това показваше известно колебание в движението. Все пак главната им посока беше юг.