— Аз Съм готов да отида на разузнаване — заяви Марс.
— И аз ще дойда с вас — вметна Пери.
— Не, ще отида аз — възрази Гилбърт. — За това мога да разчитам единствено на себе си…
— Гилбърт — каза Джеймз Бърбанк, — всеки от нас желае да рискува живота си за общото дело. Но за да извърши това разузнаване без опасност да го забележат, човек трябва да е сам…
— Затова и сам ще отида.
— Не, синко, моля те да останеш при нас — рече мистър Бърбанк. — Марс ще бъде достатъчен за гази работа.
— Готов съм, господарю!
И без да пита повече, Марс изчезна в мрака.
В това време Джеймз Бърбанк и другарите му се приготвиха да дадат отпор на всякакво нападение. Сложиха торбите на земята. Носачите грабнаха отново оръжието си. Всйчки с пушка в ръка се притаиха зад дънерите на кипарисите, така че да могат веднага да се съберат отново, ако станеше нужда да се сгъстят.
От мястото, където беше Джеймз Бърбанк, лагерът не се забелязваше. Трябваше да се приближат с петдесетина крачки, за да могат да видят вече много отслабналите огньове. Затова се налагаше да почакат завръщането на метиса, преди да вземат решение според обстоятелствата. От нетърпение младият лейтенант се бе придвижил на няколко ярда от мястото на престоя.
Междувременно Марс напредваше крайно предпазливо, като се криеше зад дънера ту на едно, ту на друго дърво. Приближавайки се по тоя начин, рискуваше по-малко да бъде забелязан. Надяваше се да стигне .толкова наблизо, че да може да разгледа мястото за лагеруване, да разбере колко души са там и най-вече какви са. Това щеше да бъде доста трудно. Нощта беше тъмна, а огньовете вече не изпущаха никаква светлина. За да успее, трябваше да се промъкне до самия лагер. А Марс имаше достатъчно смелост да стори това и достатъчно ловкост да надхитри бдителността на дежурните часови.
И тъй, Марс напредваше полека-лека. Той не бе взел нито пушка, нито револвер, за да не му пречат в случай на нужда. Беше въоръжен само с брадва, защото трябваше да избягва всякакъв гърмеж и да се брани безшумно.
Скоро храбрият метис се приближи съвсем до един от часовите, който стоеше само на седем-осем ярда от лагера. Всичко бе потънало в тишина. Очевидно уморени от дълъг път, хората спяха дълбоко. Само часовите бодърствуваха на поста си, кои по-зорко, кои по-вяло, което не убягна от вниманието на Марс.
Ето че един от часовите, когото наблюдаваше от няколко минути, макар и да стоеше прав, не мърдаше вече. Пушката му лежеше на земята. Облегнат на един кипарис и клюмнал глава, той като че всеки момент беше готов да заспи. Може би Марс щеше да успее да се промъкне зад него и така да стигне до самия лагер.
Той се приближаваше бавно към часовия, но внезапно под крака му изпращя счупена суха съчка и издаде присъствието му.
Човекът тутакси се сепна, вдигна глава, сниши се, погледна надясно, после наляво.
Сигурно забеляза нещо подозрително, защото грабна пушката си и се прицели…
Но преди да успее да стреля, Марс изтръгна насоченото към гърдите му оръжие, затисна с широката си длан устата на часовия, за да не може да извика, и го повали на земята.
Само след миг, като върза на устата му кърпа, якият метис метна човека на гръб и въпреки съпротивата му бързо го понесе към поляната, където се намираше Джеймз Бърбанк.
Другите часови, които пазеха лагера, не бяха усетили нищо — доказателство, че не бдяха достатъчно зорко. След няколко минути Марс пристигна с товара си и го сложи в нозете на младия си господар.
Групата негри мигновено наобиколи Джеймз Бърбанк. Гилбърт, Едуард Керъл и управителя Пери. Дори и да нямаше превръзка на устата, полузадушеният човек пак не беше в състояние да пророни нито дума. Мракът не позволяваше нито да се види лицето му, нито да се разбере по униформата му дали е от флоридската милиция.
Марс махна кърпата, която притискаше устата му. но преди да го разпитат, трябваше да почакат да дойде на себе си.
когато отвори очи и ги огледа, Бърбънгт каза:
— Няма защо да се страхуваш от нас!
— Какво искате от мен?
искам да зная за Юга ли сте, или за Севера.
— За Севера.
— Тогава съм готов да отговарям!
— Колко души има в отряда, който латерува там? — запита той.
— Около двеста.
— А къде отива?
— Към Евърглейдските блата.
— Кой е командирът му?
— Капитан Хауик.
— капитан Хауик от командния състав на „Уобъш“! — възкликна Гилбърт.
— Същият!
— Значи, този отряд се състои от моряци от ескадрата на Комодор Дюпон?
— Да, федералисти, северняци, аболиционисти, юнионисти! — отговори човекът, който, изглежда се гордееше като изброяваше тези различни названия, давани на борците за справедливата кауза.