Значи Джеймс Бърбангт и спътниците му имаха пред себе си не отряд на Флоридската милиция, както смятаха и не шайка привърженици на Тексар, а приятели, другари по оръжие, чиято подкрепа идеше толкова навреме!
— Ура! Ура! — завикаха те така силно, че целият лагер се събуди. Почти веднага в мрака светнаха факли. Всички се втурнаха, насъбраха се на поляната и преди да си разменят взаимно обяснения, капитан Хауик стисна ръката на младия лейтенант, когото никак не бе очаквал да срещне по пътя за Евър Глейс. Обясненията не бяха нито дълги нито трудни.
— Капитане — запита Гилбърт, — можете ли какво търсите в Южна Флорида?
— Скъпи ми Гилбърт — отговори капитан Хауик, — Комодорът ни изпрати тук на поход.
— От къде идвате?…
— От москито Инлет, от където се отбихме първо в Ню Смирна, във вътрешноста на околията.
— В такъв случай ще ви попитам, капитане, каква е целта на вашия поход?
— Целта ни е да накажем една банда южняци, които са устроили засада на две наши лодки, и да отмъстим за смъртта на храбрите си другари!
И ето какво разказа капитан Хауик — нещо, което Джеймз Бърбанк не можеше да знае, защото се бе случило два дни след отпътуването му от Кемдлис Бей.
Читателите сигурно не са забравили, че комодор Дюпон се занимаваше по това време с организирането на ефикасна блокада по крайбрежието. С тази цел флотилията му кръстосваше из морето между остров Анастейжа, южно от Сент Огъстин, и входа на пролива, който дели Бахамските острови от нос Сейбъл, разположен в южния край на Флорида. Но това му се струвало недостатъчно и решил да преследва лодките на южняците дори в малките речици на полуострова.
Именно с такава цел била изпратена тази експедиция, състояща се от отряд моряци и две лодки от ескадрата под командуването на двама офицери, които въпреки малочислеността на хората си не се поколебали да се впуснат по реките на тази околия.
Ала банди южняци следели действията на федералистите. Те оставили лодките да се вдълбочат в тази дива част на Флорида — достойна за съжаление непредпазливост от страна на севернЯците, тъй като из тази област бродели индианци и милиционерски отряди. И ето какво се случило: лодките били подмамени в засада при езерото Кисими, на осемдесет мили западно от нос Малабар. Нападнали ги многобройни бандити и заедно с няколко моряци там загинали и двамата офицери, които ръководели тая злополучна експедиция. Оцелелите успели само по чудо да се доберат до Москито Инлет. Комодор Дюпон веднага заповядал да тръгнат незабавно по следите на флоридската милиция, за да отмъстят за избиването на федералистите.
И тъй, отряд от двеста моряци под командуването на капитан Хауик слязъл при Москито Инлет. Скоро той стигнал до градчето Ню Смирна, разположено на няколко мили от брега. След като събрал необходимите му сведения, капитан Хауик тръгнал на югозапад. Повел отряда си към Евърглейдските блата, защото смятал, че именно там ще се натъкне на шайката, виновна за засадата при Кисими, и сега се намираше много близо до нея.
Ето тези събития бяха все още неизвестни на Джеймз Бърбанк и спътниците му, когато капитан Хауик се срещна с тях в тази част от кипарисовата гора.
След това капитанът и лейтенантът си размениха бързо въпроси и отговори за всичко, което можеше да ги интересува сега и в бъдеще.
— Най-напред в Евър лейдс — каза Гилбърт — знайте, че ние също отиваме.
— И вие ли? — възкликна офицерът, много учуден от това съобщение. — Какво ще правите там?
— Ние преследваме негодници, капитане, и ще ги накажем като тия, които вие искате да накажете!
— Кои са тези негодници?
— Преди да ви отговоря, капитане — помоли Гилбърт, — позволете ми да ви задам един въпрос. Кога тръгнахте с хората си от Ню Смирна?
— Преди осем дни.
— И не срещнахте никакъв южняшки отряд във вътрешността на околията?
— Никакъв, драги Гилбърт — отвърна капитан Хауик. — Но знаем от сигурен източник, че няколко милиционерски отряда са се скрили в Южна Флорида.
— А кой е главатарят на отряда, който преследвате? Познавате ли го?
— Много добре и мога да добавя дори, че ако успеем да го заловим, мистър Бърбанк няма да съжалява.
— Какво искате да кажете? — запита Джеймз Бърбанк развълнувано капитан Хауик.
— Искам да кажа, че този главатар е именно испанецът, когото Военният съвет в Сент Огъстин неотдавна е оправдал поради липса на доказателства за случая с Кемдлис Бей.
— Тексар?
Всички произнесоха в един глас това име и не е трудно да си представим какво учудване имаше в гласа им!