Не бива да се мисли обаче, че общият облик на тази област е пустинен. Не, и именно на островите, къпани от мочурливите води на езерата, природата встъпва в правата си. Маларията е, така да се каже, победена от ароматите, пръскани от чудните цветя на този край. Островите са пропити с благоуханието на хиляди растения, разцъфнали така великолепно, че оправдават поетичното име на полуостров Флорида. Затова в тези благодатни оазиси на Евърглейдс се приютяват индианцитечергари, които спират, както винаги, да си отдъхнат за малко.
На няколко мили във вътрешността на тази област се намира доста обширно водно пространство — езерото Окичоби, разположено малко под двайсет и седмия паралел. В едно ъгълче на това езеро е прикътан остров Карнерал, където Тексар си бе осигурил тайно убежище; там той можеше да се чувствува предпазен от всякакво преследване.
Местност, достойна за Тексар и неговите сподвижници! Та нали още когато Флорида е принадлежала на испанците, главно там са се крили злосторниците от бялата раса, за да избягат от правосъдието на своята страна! Смесвайки се с коренното население, у което и досега има следи от караибска кръв, не са ли те родоначалници на тия крики, семиноли, индианцичергари, победени в една продължителна и кръвопролитна война, но покорени в по-голяма или по-малка степен едва в 1845 година? Остров Карнерал изглежда защитен от всякакво нападение — вярно, в източната му част само тесен проток го дели от сушата — ако може да се нарече така тресавището, което заобикаля езерото. Този проток е широк стотина фута и се преминава само с примитивна лодка. Друг начин за свръзка няма.
Невъзможно е да избягаш оттук с плаване. Кой би рискувал да се впусне по тия тинести води, обрасли с високи преплетени треви и гъмжащи от влечуги?
А оттатък се извисява полунаводнената кипарисова гора, през която може да се мине само по тесни, трудно различими пътечки. А и колко други препятствия: глинеста почва, лепнеща по краката като клей, огромни повалени дънери, препречващи пътя, душна миризма на плесен! На всичко отгоре тук виреят опасни растения: филактисът, който, докоснеш ли го, е по-смъртоносен от отровен бодил, и особено хилядите „пезизи“ — гигантски гъби, които са избухливи, сякаш заредени с пироксилин или динамит. И наистина, при най-лек допир се получава силен гърмеж. За миг въздухът се изпълва с червеникави валма. Този прах от ситни спори предизвиква задушаване и обрив от болезнени пришки. Така че по-добре човек да избягва тази злотворна растителност така, както избягва най-опасните чудовища на животинския свят.
Жилището на Тексар представляваше просто бивш индиански вигвам, направен от слама под сянката на големи дървета в източната част на острова. Напълно скрит сред зеленината, той не се забелязваше дори от най-близкия бряг. Двата копоя го пазеха така зорко, както бяха пазили по-рано блокхауза в Черния залив. Дресирани някога за лов на хора, те биха разкъсали всеки, който се приближеше до вигвама.
Тъкмо там бяха заведени от два дни Зерма и малката Ди. Пътуването, сравнително лесно срещу течението на Сент Джонс до езерото Вашингтон, бе станало твърде изнурително през кипарисовата гора дори за здрави мъже, свикнали на този нездравословен климат и на дълъг път през гори и блата. А представете си колко мъчително бе то за жена и дете! Ала Зерма беше силна, смела и всеотдайна. През целия този маршрут тя носеше Ди, чиито слаби крачета не биха издържали на такива продължителни преходи. Ако трябваше, Зерма щеше да пълзи, за да я предпази от умора. Затова вече нямаше сили, когато пристигна на остров Карнерал.
Но как бе успяла да запази присъствие на духа след всичко случило се от момента, когато Тексар и Скуамбо я отведоха от Черния залив? А и не знаеше дали бележката, която бе дала на младия роб, е попаднала в ръцете на Джеймз Бърбанк; знаеше само, че той бе заплатил с живота си за своя самоотвержен опит да я спаси. Издебнат в момента, когато се опитваше да избяга от островчето, за да се добере до Кемдлис Бей, той бе ранен смъртоносно. И тогава метиската си помисли, че Джеймз Бърбанк няма никога да узнае онова, което бе научила от нещастния негър: че испанецът и хората му се готвят да заминат за остров Карнерал. При това положение как могат да се впуснат по следите му?
Така че Зерма бе загубила вече всякаква надежда. Пък и нямаше никаква вероятност за спасение сред тази област, за която бе чувала такива страхотии. Много добре знаеше, че всякакво бягство е невъзможно!
Когато пристигнаха, момиченцето беше крайно изтощено. Първо, умората, въпреки непрестанните грижи на Зерма, и, второ, влиянието на отвратителния климат, бяха силно подронили здравето му. Бледо, отслабнало, сякаш отровено от изпаренията на тези блата, то вече нямаше сили да стои на краката си, едва проронваше някоя и друга думица и все зовеше майка си. Зерма вече не можеше както през първите дни от пристигането им в Черния залив да казва, че скоро ще види мисис Бърбанк, че баща му, брат му, мис Алис и Марс ще дойдат всеки момент. С преждевременно развития си ум, сякаш узрял още повече от нещастието, от страшните сцени в плантацията, Ди разбираше, че е откъсната от домашното огнище, че е в ръцете на лош човек, че ако не й дойдеха на помощ, никога вече нямаше да види Кемдлис Бей.