Сега Зерма не знаеше какво да отговори и въпреки всичките й всеотдайни грижи клетото дете гаснеше пред очите й.
Както казахме, вигвамът беше просто примитивна колиба, която през зимата щеше да бъде абсолютно негодна за живеене. Тогава вятърът и дъждът проникваха отвред в нея. Но през топлия сезон, чието влияние вече се усещаше на тази географска ширина, тя можеше поне да предпази обитателите си от слънчевия зной. Този вигвам беше разделен на две помещения с различна големина: едното, доста тясно и полутъмно, нямаше пряк външен изход, а бе свързано с другото помещение. Второто, доста просторно, се осветяваше през врата, която водеше към главната фасада, тоест беше обърната към брега на протока.
Зерма и Ди бяха настанени в малкото помещение, където имаха на разположение само няколко домашни потреби и постелка от трева, която им служеше за кушетка.
Другото помещение беше заето от Тексар и индианеца Скуамбо, който никога не се отделяше от господаря си. Мебелировката тук се състоеше от една маса с много стомни с ракия, чаши и няколко чинии, нещо като долап за хранителни продукти, почти неодялан пън вместо пейка и два снопа трева за постеля. Необходимият за готвене огън се палеше в каменно огнище, стъкмено отвън, до ъгъла на вигвама. То беше достатъчно за приготвянето на храната, която се състоеше само от сушено месо, дивеч, който ловец можеше лесно да намери на острова, зеленчуци и плодове почти в диво състояние — изобщо от всичко имаше толкова, колкото да не умреш от глад.
Що се отнася до робите, шестима на брой, които Тексар бе докарал от Черния залив, те като двете псета спяха навън и като псетата бдяха около вигвама: за подслон им служеха само големите дървета, чиито долни клони се преплитаха над главите им. Още от първия ден разрешиха на Ди и Зерма да се движат свободно. Тъй като се намираха на остров Карнерал, не ги затваряха в стаята им. Само ги следяха — съвсем излишна предпазна мярка, защото беше невъзможно да се мине през протока без лодката, която някой от негрите непрекъснато пазеше. Докато се разхождаше с момиченцето, Зерма бързо се убеди колко е трудно да се избяга оттук.
През тоя ден метиската беше непрекъснато под зоркото око на Скуамбо, но нито веднъж не срещна Тексар. Ала вечерта чу гласа на испанеца. Той размени няколко думи със Скуамбо, заръчвайки му да бъде колкото се може по-бдителен. И скоро всички във вигвама с изключение на Зерма заспаха.
Трябва да кажем, че дотогава Зерма не бе успяла да измъкне нито думица от Тексар. Когато плаваха нагоре по реката към езерото Вашингтон, тя напразно го разпитва какво смята да прави с нея и с детето, дори от молби мина към заплахи.
Докато Зерма говореше, испанецът само я пронизваше със студените си и зли очи. После повдигна рамене като човек, комуто досаждат, и не благоволи да отговори.
Все пак Зерма не се смяташе за победена. Пристигайки на остров Карнерал, тя реши да се срещне отново с Тексар. за да възбуди у него състрадание, ако не към себе си, то поне към това нещастно дете, или пък, ако не го омилостиви. да се възползува от користолюбието му.
И ето че се яви такъв случай.
Още на другия ден, докато момиченцето спеше. Зерма тръгна към протока.
В този момент Тексар се разхождаше по брега. Заедно със Скуамбо той даваше някакви нареждания на робите си. които косяха тревата, затрудняваща движението на лодката.
При тази работа двама негри удряха с пръти повърхността на протока, за да подплашат влечугите, които подаваха глави от водата.
След малко Скуамбо се отдели от господаря си. а той се готвеше да се отдалечи, когато Зерма тръгна право към него.
Тексар я изчака и щом метиската се приближи до него се спря.
— Тексар — подхвана Зерма с твърд глас, — искам да поговоря с вас. Вероятно за последен път, затова ви моля да ме изслушате.
Испанецът, който бе запалил цигара, не отговори. Затова Зерма почака няколко минути и продължи със следния въпрос: