— Тексар, ще ми кажете ли най-после какво възнамерявате да правите с Ди Бърбанк?
Никакъв отговор.
— Няма да се опитвам да ви омилостивявам, що се отнася до моята участ — добави метиската. — Става дума за това дете, чийто живот е в опасност и което скоро ще ви се изплъзне…
При тези думи Тексар поклати глава, с което показваше, че не вярва на казаното.
— Да, скоро — повтори Зерма. — Ако не с бягство, то със смърт!
След като изпусна бавно дима от цигарата си, испанецът се задоволи да отговори:
— Ами! Само няколко дни почивка, и момиченцето ще се оправи. Разчитам на твоите добри грижи, Зерма, за да запазиш за нас този ценен живот!
— Не, повтарям ви, Тексар. Това дете скоро ще умре. И ще умре без никаква полза за вас!
— Как да е без полза — възрази Тексар, — когато го държа далеч от умиращата му майка, от баща му, от брат му, изпаднали в отчаяние!
— Нека да е така! — отвърна Зерма. — Значи сте си отмъстили достатъчно, Тексар. Но повярвайте ми, по-изгодно за вас ще е да върнете това дете на семейството му, отколкото да го държите тук.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че достатъчно страдания сте причинили на Джеймз Бърбанк. Сега трябва да помислите за собствените си интереси…
— За собствените си интереси ли?
— Разбира се, Тексар — отвърна Зерма разпалено. — Плантацията Кемдлис Бей е опустошена, мисис Бърбанк умира, може дори да е умряла в момента, когато ви говоря, дъщеря й е изчезнала, а бащата напразно се опитва да попадне на следите й. Всички тези престъпления, Тексар, са извършени от вас, зная това! И имам право да ви го кажа в очите. Пазете се! Някой ден тези престъпления ще се разкрият. Така че помислете за наказанието, което ще ви сполети. Да! Във ваш интерес е да проявите милост. Не говоря за себе си, за това, че мъжът ми няма да ме намери, когато се върне. Не! Става дума за това клето дете, което ще умре. Задръжте мен, ако искате, но върнете това дете в Кемдлис Бей, върнете го на майка му. Няма вече да ви искат сметка за миналото. И дори, ако пожелаете, ще ви платят със злато за освобождаването на това момиченце. Осмелявам се да ви говоря така, Тексар, да ви предложа тази размяна, защото познавам до дъното на душата Джеймз Бърбанк и близките му. Зная, че биха пожертвували цялото си състояние, за да спасят това дете, и нека бог ми е свидетел, ще изпълнят обещанието, дадено ви от една тяхна робиня!
— Тяхна робиня ли? — извика Тексар иронично. — В Кемдлис Бей вече няма роби!
— Има, Тексар, защото аз не приех да бъда свободна само и само да остана при господаря си!
— Я гледай, Зерма, я гледай! — отвърна испанецът. — Е, щом нямаш нищо против да бъдеш робиня, ще можем да се разберем. Преди седем-осем години аз исках да те купя от приятеля си Тикбърн. Предложих за теб. само за теб. солидна сума и ти щеше да ми принадлежиш още оттогава, ако Джеймз Бърбанк не бе те откупил. Сега ти си моя и няма да те пусна.
— Добре, Тексар — отговори Зерма, — ще бъда ваша робиня. Но това дете… няма ли да го върнете?
— Дъщерята на Джеймз Бърбанк?! — отвърна Тексар с тон на люта омраза. — Да я върна на баща й? Никога!
— Мерзавец! — извика Зерма, кипнала от възмущение. — Е, ако не баща й, то сам бог ще я изтръгне от ръцете ти!
В отговор испанецът само се подсмихна и повдигна рамене. Той си сви втора цигара, запали я спокойно от угарката на първата и се отдалечи нагоре по брега на протока, без дори да погледне Зерма.
Ако смелата метиска имаше оръжие, сигурно щеше да го пребие като див звяр. дори с риск да бъде убита от Скуамбо и другарите му. Но не можеше нищо да стори. Тя стоеше неподвижно и гледаше работещите на брега негри. Нито едно дружелюбно лице, само зверски муцуни, в които нямаше нищо човешко. Тя се прибра във вигвама, за да поеме отново ролята си на майка спрямо детето, което я зовеше със слаб гласец.
Зерма се опита да утеши клетото създание, като го взе на ръце. Целувките й го посъживиха. Тя му свари топла напитка на външното огнище, до което бе пренесла детето. Оказа му всички възможни грижи въпреки лишенията и безпомощното си състояние. Ди й поблагодари с усмивка… Но каква усмивка!… По-горчива от сълзите!
През целия ден Зерма не видя повече испанеца. А и не го търсеше. Каква полза? Нямаше да успее да му вдъхне други чувства, а и с нови упреци щеше още повече да влоши положението.
Вярно, докато, през време на престоя им в Черния залив и пристигането им на остров Карнерал насам, със Зерма и с Ди не се отнасяха зле, ала всичко можеше да се очаква от такъв човек. Достатъчно беше да изпадне в ярост, за да стигне до крайни насилия. Никакво състрадание не можеше да избликне от тази порочна душа и тъй като себичният му интерес не би могъл да вземе връх над омразата. Зерма трябваше да се откаже от всякаква надежда в бъдеще. Що се отнася до другарите ма испанеца — Скуамбо и робите, — как можеш да искаш от тях да бъдат по-човечни от господаря си? Те знаеха каква участ очаква оня от тях, който прояви дори малко съчувствие. Нищо не можеше да се очаква от тяхна страна. Така че Зерма беше оставена сама на себе си. Решението й бе взето. Тя смяташе да се опита да избяга още следващата нощ.