Но как? Защото трябваше да мине през ивицата вода, която заобикаляше остров Карнерал. Макар че пред вигвама езерото не беше толкова широко, все пак тя не можеше да го преплува. Така че оставаше една-единствена възможност: да открадне лодката, за да стигне с нея до другия бряг на протока.
Настъпи вечерта, после — нощта, която обещаваше да бъде много тъмна, дори лоша, защото започваше да вали дъжд и вятърът заплашваше да се развилнее над блатото.
Ако се окажеше невъзможно да излезе от вигвама през вратата на голямото помещение, може би Зерма нямаше да се затрудни да пробие дупка в сламената стена, да мине през тази дупка, да измъкне и Ди оттам, А щом се озовеше навън, щеше да помисли какво да прави по-нататък.
Към десет часа отвън се чуваше само воят на бурята. Тексар и Скуамбо спяха. Дори кучетата, сгушени в някой храсталак, вече не обикаляха около жилището.
Моментът беше подходящ.
Докато Ди спеше на тревната постеля, Зерма се залови тихомълком да измъква сламата и тръстиката, от която бе изплетена страничната стена на вигвама.
След един час дупката все още не беше достатъчно широка, за да могат да минат през нея с момиченцето. Зерма щеше да продължи да я разширява, но изведнъж я спря някакъв шум.
Този шум идеше отвън, от непрогледния мрак. Лаеха копоите, усетили по брега движещи се хора. Тексар и Скуамбо, събудени внезапно, изскочиха от стаята си.
После се чуха гласове. Изглежда, на отсрещния бряг на протока се бе появила група хора. Зерма се принуди да преустанови опита си за бягство, станало невъзможно в такъв момент.
Скоро въпреки воя на бурята лесно започна да различава шум на многобройни стъпки по земята.
Наострила уши, Зерма слушаше. Какво ставаше? Нима провидението се бе смилило над нея? Нима й пращаше помощ, на която вече бе престанала да разчита?
Но не беше така, и тя разбра това. Иначе щеше да има схватка между пристигащите и негрите на Тексар, нападение при преминаването на протока, викове от едната и от другата страна, гърмежи на огнестрелно оръжие. А нямаше нищо подобно. По-вероятно на остров Карнерал идваше подкрепление.
След малко Зерма забеляза, че във вигвама влизат двама души: испанецът, придружен от някакъв друг човек, който не можеше да бъде Скуамбо, защото гласът на индианеца още се чуваше навън, откъм протока.
Междувременно двамата бяха вече в стаята. Те заговориха шепнешком, но изведнъж се спряха.
Единият от тях с фенер в ръка тръгна към стаята на Зерма. Тя едва успя да се тръшне на тревната постеля, така че да закрие дупката в страничната стена.
Тексар — защото беше именно той — открехна вратата, надзърна в стаята, видя легналата до момиченцето метиска, която като че ли спеше дълбоко. После се отдръпна.
Тогава Зерма отново зае мястото си зад затворената врата.
Макар и да не можеше да види нищо от това, което ставаше в стаята, нито да познае събеседника на Тексар, поне можеше да чува.
И ето какво чу.
XII. КАКВО ЧУ ЗЕРМА
— Ти? На остров Карнерал?
— Да, от няколко часа.
— Аз пък мислех, че си в Адамсвил1, около езерото Апопка2.
— Бях там преди осем дни.
— А защо дойде?
— Налагаше се.
— Знаеш, че не трябва да се срещаме никъде освен в тресавището около Черния залив, и то след като ме предизвестиш с няколко реда!
— Повтарям ти: налагаше се да замина незабавно и да се укрия в Евърглейдс.
— Защо?
— Ей сега ще узнаеш.
— Няма ли опасност да си навлечеш неприятности?
— Не! Пристигнах нощем и никой от робите ти не е могъл да ме види.
Досега Зерма не бе разбрала нищо от този разговор и не
——
1 Малко градче в околията Пътнам. — Б. а.
2 Езеро, което подхранва един от главните притоци на Сент Джонс. — Б. а.
можеше да отгатне кой е тоя неочакван гост във вигвама. Безспорно тук разговаряха двама и все пак й се струваше, че пита и отговаря един и същ човек. Една и съща интонация на гласа, едно и също звучене. Сякаш всички тези думи излизаха от една и съща уста. Напразно се мъчеше Зерма да се взира през някаква пролука във вратата. Слабо осветената стая тънеше в полумрак, който не позволяваше да се различи и най-малкият предмет. Ето защо метиската бе принудена да се задоволи да подслушва, доколкото й е възможно, този разговор, който можеше да се окаже от огромно значение за нея.