След кратка пауза двамата мъже продължиха, както ще видим по-долу. Очевидно следният въпрос бе зададен от Тексар:
— Не си ли сам?
— Не, в Евърглейдс дойдоха с мен и неколцина от нашите привърженици.
— Колко са?
— Около четиридесет.
— Не те ли е страх, че може да узнаят това, което успявахме да скрием толкова време?
— Ни най-малко. Те никога няма да ни видят заедно. А когато напуснат остров Карнерал, няма да са узнали нищо и няма да се е променило нищо в начина ни на живот!
В този момент на Зерма й се счу търкане на две ръце, които се стискаха.
После разговорът продължи така:
— Е, какво се случи след падането на Джексънвил?
— Нещо много сериозно. Навярно знаеш, че Дюпон завзе Сент Огъстин?
— Да, знам, а на теб сигурно ти е известно защо трябва да зная това!
— О, да! Историята с фернандинския влак дойде тъкмо навреме, за да можеш да докажеш своето алиби, което принуди Съвета да те оправдае!
— Но твърде неохотно! Е, какво пък!… Не за пръв път се отърваваме по такъв начин…
— Няма да е и за последен. Но може би не ти е известно с каква цел федералистите завзеха Сент Огъстин? Не толкова да завладеят главния град на околията Сент Джонс, колкото да организират блокадата на атлантическото крайбрежие.
— Чух вече това.
— Е, наблюдаването на крайбрежието от устието на Сент Джонс до Бахамските острови се е сторило на Дюпон недостатъчно, та си е наумил да се бори с военната контрабанда във вътрешността на Флорида. Затова и решил да изпрати две лодки с отряд моряци под командуването на двама офицери от ескадрата. Известно ли ти е за тази експедиция?
— Не.
— Но кога си напуснал Черния залив? Сигурно няколко дни след оправдаването ти?
— Да! На 22-и този месец.
— И тая работа стана точно на 22-ри.
Трябва да отбележим, че Зерма също не знаеше нищо за засадата при Кисими, за която капитан Хауик бе разказал на Гилбърт Бърбанк при срещата им в гората.
И ето. сега тя научи едновременно с испанеца как след подпалването на лодките са се спасили само десетина души, които са успели да занесат на комодора вестта за тази катастрофа.
— Чудесно!… Чудесно! — извика Тексар. — Ето така се реваншираме достойно за завземането на Джексънвил и дано да успеем да примамим и други от тия проклети северняци в дебрите на нашата Флорида! Те до един ще останат там!
— Да. до един — повтори другият, — особено ако се наврат в тия Евърглейдски,блата. А скоро ще ги видим тъкмо тук.
— Какво искаш да кажеш?
— Че Дюпон се е заклел да отмъсти за смъртта на своите офицери и моряци. Затова е изпратил нова експедиция в южната част на околията Сент Джонс.
— Значи федералистите идват насам?
— Да. Но вече по-многобройни, добре въоръжени, бдителни и се пазят от засади!
— Ти срещна ли ги?
— Не. защото този път привържениците ни са по-малобройни и се принудихме да отстъпим. Но като отстъпваме, лека-полека ги примамваме. Когато съберем милицията, пръсната из щата, ще се нахвърлим върху тях и нито един няма да се отърве!
— Откъде са тръгнали?
— От Москиго Инлет.
— А по какъв път се движат?
— През кипарисовата гора.
— Къде може да са в този момент?
— На около четиридесет мили от остров Карнерал.
— Чудесно — каза Тексар. — Трябва да ги оставим да навлязат по на юг и час по-скоро да съберем милицията. Ако стане нужда, още утре ще отидем да се скрием към Бахамския пролив…
— И ако ни притиснат много, преди да успеем да се съединим с привържениците си, ще намерим сигурно убежище на английските острови!
Различните проблеми, които се разглеждаха в този разговор, интересуваха живо Зерма. Ако Тексар реши да напусне острова, дали ще отведе пленничките, или ще ги остави във вигвама под надзора на Скуамбо? В последния случай по-добре метиската да предприеме опита си за бягство едва след заминаването на испанеца. Тогава може би ще има повече шансове за успех. А възможно е федералният отряд, движещ се в тоя момент из Южна Флорида, междувременно да стигне до бреговете на езерото Окичоби, близо до остров Карнерал.
Но надеждата, събудила се отново у Зерма, се изпари моментално.
Бедата беше там, че на зададения му въпрос какво ще прави с метиската и детето, Тексар отговори без колебание:
— Ако стане нужда, ще ги отведа чак на Бахамските острови.
— Ще може ли момиченцето да издържи на такова ново уморително пътуване?
— Да, гарантирам за това, пък и Зерма ще съумее да го предпази от умора по пътя!