На 19 декември става сражение при Белмонт между Грант и Полк, но без решаващ резултат. Най-после зимата, толкова сурова из тези краища на Северна Америка, прекъсва военните действия.
През първите месеци на 1862 г. двете страни полагат наистина невероятни усилия.
На Север Конгресът гласува законопроект за набиране на петстотин хиляди доброволци в края на войната те достигат един милион — и одобрява заем от петстотин \:илиона долара. Образувани са големи армии, главно тази на Потомак. Начело на тях стоят генералите Банкс, Бътлър, Грант, Шермън, Маклелън, Мийд, Томас, Карни, Халек — посочваме само най-видните. Всички родове войска трябва да влязат в действие. Пехотата, кавалерията, артилерията, инженерните войски са разделени почти по един и същ начин на дивизии. Произвежда се военен материал в изобилие: карабини „Миние“ и „Колт“, нарезни оръдия от системите „Перът“ и „Родмън“, гладкостенни оръдия и колумбиади „Далгрен“, мортири, многоцевни оръдия, шрапнели, обсадни оръдия. Организират се телеграф и военно въздухоплаване, кореспонденции за големите вестници, обоз, състоящ се от двайсет хиляди фургона, впрегнати с осемдесет и четири хиляди мулета. Под ръководството на главния интендант се събират всевъзможни припаси. Построяват се нови кораби от типа таран на полковник Елит и канонерките на комодор Фут, които ще участвуват за пръв път в морска война.
Югът също не остава по-назад. Наистина той разполага с леярните за оръдия в Нови Орлеан и в Мемфис, с металургичните заводи в Тредогар, близо до Ричмънд, които произвеждат оръдия от системите „Перът“ и „Родмън“. Но това не е достатъчно. Конфедералното правителство се обръща към Европа. Лиеж и Бирмингам му изпращат цели корабни товари с оръжие — оръдия от системите „Армстронг“ и „Уитуърт“. Нарушителите на блокадата, които идват в пристанищата на Юга да търсят евтин памук, го получават само срещу такъв военен материал. След това армията се организира. Командуват я генералите Джонстън, Лий, Борьо-гар, Джексън, Критъндън, Флойд, Пилоу. На 8 август Конгресът на отцепниците упълномощава своя президент Джефърсън Дейвис да набере четиристотин хиляди доброволци за срок от една до три години, към които се присъединяват нередовни части — милиция и герили1.
Но тези приготовления не пречат на подновяването на сраженията през втората половина на първата зима. От цялата територия на робовладелците федералното правителство заема все още само Мериланд, Западна Вирджиния, някои части от Кентъки, по-голямата част от Мисури и няколко пункта по крайбрежието.
Новите военни действия започват най-напред в източната част
——
’Герили доброволни, прилагащи партизанска тактика. Б. пр.
на Кентъки. На 7 януари Гарфийлд разбива конфедералистите при Мидъл Крийк, а на 20-и те са отново разгромени при Логън Крос и Мил Спрингс. На 2 февруари Грант се качва с две дивизии на няколко големи парахода по река Тенеси; в подкрепа им идва броненосната флотилия на Фут. На 6-и форт Хенри пада в ръцете му. Така е счупена една брънка от веригата, върху която, както казва историкът на тази гражданска война, „се облягаше цялата отбранителна система на противника му Джонстън“. По този начин Къмбърланд и столицата на Тенеси са поставени под пряка и близка заплаха от федералните войски. Ето защо Джонстън се стреми да съсредоточи всичките си сили във форт Донълсън, за да намери по-сигурна опорна точка за отбрана.
В същото време друга експедиция, включваща един корпус от шестнайсет хиляди души под командуването на Бърнсайд, и една флотилия, състояща се от осемдесет въоръжени за война парахода и петдесет транспортни кораба, се спуща по Чесапийк и отплава от Хемптън Роудс на 12 януари. Въпреки силните бури на 24 януари тя навлиза във водите на Пимлико Саунд, за да завземе остров Роаноук и да завладее крайбрежието на Северна Каролина. Но островът е укрепен. На запад проливът е защитен с преграда от потопени кораби. Достъпът до острова е затруднен от артилерийски батареи и полски укрепления. Пет-шест хиляди бойци с подкрепата на флотилия от седем канонерки са готови да предотвратят всякакъв десант. Все пак, въпреки храбростта на защитниците му, на 7 срещу 8 февруари този остров пада в ръцете на Бърнсайд заедно с двайсет оръдия и повече от две хиляди пленници. На другия ден федералистите са господари на Елизабет Сити и на цялото крайбрежие на Албмарл Саунд, тоест на северната част от това вътрешно море.
Накрая, за да завършим описанието на положението до 6 февруари, трябва да кажем нещо и за Джексън, този южняшки генерал, този бивш преподавател по химия, този воинпуритан. който защитава Вирджиния. След отзоваването на Лий в Ричмънд той поема командуването на армията. На 1 януари тръгва от Уинчестър със своите десет хиляди бойци и прекосява Алеганите, за да завземе Бат на железопътната линия за Охайо. Победен от климата, сломен от снежните бури, той бива принуден да се върне в Уинчестър, без да е достигнал целта си.