— Ами ако детето умре?
— По-добре да го видя умряло, отколкото да го върна на баща му!
— Аха, значи мразиш тия Бърбанкови!
— Толкова, колкото ги мразиш и ти!
Зерма едва се сдържа да не отвори вратата и да застане лице срещу лице пред тези двама мъже, които толкова си приличаха не само по гласа, но и по престъпните наклонности, по пълната си безсъвестност и безсърдечност. Ала успя да се овладее. По-добре да чуе и последната дума от разговора между Тексар и съучастника му. Когато той свършеше, може би щяха да заспят. Именно тогава, преди да са тръгнали, щеше да бъде най-удобно да предприеме бягството, станало наложително.
Очевидно испанецът можеше да научи още много неща от този, който му говореше. Затова продължи да го разпитва.
— Какво ново има на Север? — запита той.
— Нищо особено. За нещастие, изглежда, че федералистите вземат надмощие и има опасност накрая да се сложи край на робовладелствого!
— Та какво от това! — произнесе Тексар с равнодушен тон.
— Всъщност ние не сме нито за Юга, нито за Севера! — отвърна другият.
— Така е. И важното е. докато двете страни се чепкат, винаги да бъдем на страната, от която можем да спечелим повече!
Говорейки така, Тексар се разкриваше целият. Да ловят риба в мътна да вода на гражданската война, беше единствената цел на тия двама души.
— Но — добави той — какво по-особено се е случило във Флорида през последните осем дни?
— Нищо, което да не ти е известно. Стивънс все още държи реката до Пиколата.
— А не възнамерява ли да се придвижи по-нагоре по Сент Джонс?
— Не, канонерките не се опитват дори да разузнават в южната част на околията. Изобщо мисля, че тази окупация скоро ще свърши, а в такъв случай цялата река ще бъде отново свободна за придвижването на конфедералистите!
— Какво искаш да кажеш?
— Носи се слух, че Дюпон имал намерение да се оттегли от Флорида, като остави тук само два-три кораба за блокадата на бреговете!
— Възможно ли е?
— Чух така да се говори и ако е вярно, Сент Огъстин скоро ще бъде опразнен.
— А Джексънвил?
— И Джексънвил също.
— Ей, дявол да го вземе! Значи ще мога да се върна там, да събера наново нашия Комитет и да заема пак мястото, от което федералистите ме лишиха! Ах, проклети северняци, само да взема отново властта, ще видят как ще я използувам!
— Не ще и дума!
— И ако Джеймз Бърбанк и семейството му още не са се махнали от Кемдлис Бей, ако не са се опитали да се спасят от отмъщението ми чрез бягство, този път вече няма да ми се изплъзнат!
— И аз те подкрепям! Всичко, което си изпатил от това семейство, аз също съм го изпатил! Което ти искаш, аз също го искам! Което мразиш, аз също го мразя! Двамата с теб сме едно…
— Да, едно! — повтори Тексар.
Разговорът прекъсна за момент. По звъна на чашите Зерма разбра, че испанецът и „другият“ пият.
Зерма беше поразена. Като ги слушаше, Струваше й се, че тия двамата имат еднакъв дял във всички престъпления, извършени напоследък във Флорида и по-специално срещу семейство Бърбанк. А като ги слуша още половин час, още повече се убеди в това. Сега научи и някои подробности за загадъчния живот на испанеца. И все един и същ глас питаше и отговаряше, сякаш Тексар говореше сам в стаята. Тук се криеше някаква тайна, разбулването на която беше извънредно важно за метиската. Но ако тези негодници разберяха, че Зерма е узнала част от техните тайни, дали щяха да се поколебаят да я убият, за да предотвратят тази опасност? И какво щеше да стане с детето, когато Зерма умреше?
Вероятно наближаваше единайсет часът вечерта. Времето продължаваше да е отвратително. Вятърът виеше, дъждът се лееше безспир. По всяка вероятност Тексар и другарят му нямаше да се изложат на външните стихии. Те щяха да прекарат нощта във вигвама и да пристъпят към изпълнението на плановете си чак на другия ден.
Зерма се убеди напълно в това, когато чу съучастника на Тексар — положително беше той — да пита:
— Е, какво решаваме?
— Ето какво — отговори испанецът. — Утре сутринта ще отидем с нашите хора да огледаме околностите на езерото. Ще изследваме кипарисовата гора на три-четири мили, като изпратим напред ония от другарите си, които я познават най-добре, и по-специално Скуамбо. Ако нищо не показва, че федералният отряд се приближава, ще се върнем и ще почакаме дотогава, докато се наложи да отстъпим. Ако, напротив, има непосредствена опасност, аз ще събера нашите привърженици и моите роби и ще откарам Зерма до Бахамския пролив. Ти пък ще се погрижиш да събереш милицията, пръсната из Южна Флорида.
— Разбрано — отвърна другият. — Утре, докато вие сте на разузнаване, аз ще се крия в горите на острова. Не бива да ни виждат заедно!