— Не бива, разбира се! — извика Тексар. — Да не съм луд да извърша такава глупост, която би разкрила нашата тайна! Значи ще се видим чак утре вечер във вигвама. И дори ако бъда принуден да замина през деня, ти ще напуснеш острова след мен. И тъй, ще се срещнем около нос Сейбъл!
Зерма разбра, че вече не може да бъде освободена от федералиСтите.
Защото, ако испанецът узнаеше, че отрядът се приближава, той положително щеше да напусне острова заедно с нея още на другия ден…
Така че метиската можеше да разчита за своето спасение единствено на себе си, колкото и рисковано, да не кажем невъзможно, да би било едно бягство при толкова трудни условия.
И все пак с каква смелост би предприела такъв опит, ако знаеше, че Джеймз Бърбанк, Гилбърт, Марс и някои от другарите им от плантацията са тръгнали на поход, за да я измъкнат от ръцете на Тексар, че са разбрали от бележката й накъде да насочат диренията си, че мистър Бърбанк вече е стигнал по горното течение на Сент Джонс оттатък езерото Вашингтон, че е прекосил голяма част от кипарисовата гора, че малката потеря от Кемдлис Бей се е съединила с отряда на капитан Хауик, че смятат Тексар, самия Тексар, за организатор на засадата при Кисими, че този мерзавец ще бъде преследван безмилостно и ще бъде разстрелян без присъда, ако успееха да го заловят!…
Но Зерма не можеше да знае нищо от това. Тя не трябваше да чака вече никаква помощ… Затова беше твърдо решена въпреки всички опасности да избяга от остров Карнерал.
Обаче изпълнението на този план трябваше да се отложи с едно денонощие, макар че много тъмната нощ беше удобна за бягство. Бандитите, които не се бяха укрили в гората, сега се намираха около вигвама. Чуваше се как сноват насам-натам по брега, пушат или разговарят. Ако опитът й не успееше, ако разкриеха намерението и, положението на Зерма щеше да се влоши още повече и може би щеше да си навлече яростта на Тексар.
А дали утре няма да се яви някаква по-благоприятна възможност за бягство? Та нали испанецът бе казал, че другарите му, робите му, дори индианецът Скуамбо ще дойдат с него, за да следят движението на федералния отряд? Дали Зерма не можеше да се възползува от това обстоятелство, за да увеличи шансовете си за успех? Ако съумееше да мине незабелязано през протока и да се добере до гората, вече нямаше да се съмнява, че ще бъде спасена с божия помощ. Криейки се, щеше да се изплъзне от ръцете на Тексар. Капитан Хауик сигурно не беше далеч. Щом напредваше към езерото Окичоби, може би имаше известна вероятност да бъде освободена от него?
Ето защо по-добре да почака до утре. Но една случка разруши основата, на която се крепяха последните шансове на Зерма, и подрони окончателно положението й пред Тексар.
В този момент по вратата на вигвама се почука. Беше Скуамбо, който съобщи на господаря си кой е.
— Влез! — каза испанецът. Скуамбо влезе.
— Имате ли някакви нареждания за през нощта? — запита той.
— Бъдете нащрек — отговори Тексар — и ме уведомявайте и за най-малката опасност!
— Ще изпълня вашите разпореждания — отговори Скуамбо.
— Утре сутринта ще отидем да разузнаваме на няколко мили в кипарисовата гора.
— А метиската и Ди?
— Както обикновено, ще ги пазите добре. А сега, Скуамбо, никой да не ни безпокои във вигвама!
— Разбрано.
— Какво правят хората ни?
— Ходят насам-натам и като че ли не им се спи.
— Никой да не се отдалечава!
— Ясно.
— А какво е времето?
— Вече не е толкова лошо. Дъждът спря, а и вятърът скоро ще утихне.
— Добре.
Зерма не преставаше да слуша. Очевидно разговорът свършваше, но изведнъж чу сподавена въздишка и нещо като хъркане.
Сърцето на Зерма заби силно.
Тя се изправи, завтече се към тревната постеля и се надвеси над момиченцето…
Ди току-що се бе събудила, и то в какво състояние! От устните й излизаше хрипкаво дишане. Малките й ръце махаха във въздуха, сякаш искаше да го притегли към устата си. Зерма можа да долови само две думи:
— Да пия!… Да пия!…
Нещастното дете се задушаваше. Трябваше незабавно да се изнесе навън. Обезумялата Зерма го взе на ръце в непрогледния мрак и се опита да го съживи със собствения си дъх. Усещаше как то се мята като в конвулсии. Извика… разтвори вратата на стаята си…
Там пред Скуамбо стояха прави двама души, които толкова си приличаха по лице и телосложение, че Зерма не би могла да познае кой от двамата е Тексар.
XIII. Двойствен живот
Няколко думи ще бъдат достатъчни, за да обясним това, което досега изглеждаше необяснимо в тази история. Ще видим какво са способни да измислят някои хора, когато лошият им нрав, подпомаган от безспорен ум, ги тласка по пътя на злото.