Хората, пред които Зерма бе застанала внезапно, бяха двама братя, двама близнаци.
Къде бяха родени те? Сами не знаеха точно. Вероятно в някое малко селце в Тексас — оттук произлизаше името Тексар чрез Промяна на последната буква.
Известно е какво представлява тази обширна територия, разположена в южната част на Съединените щати, на Мексиканския залив.
След като се разбунтува срещу мексиканците, Тексас, подпомаган от американците в своята борба за независимост, се присъедини към федерацията през 1845 година, при президента Джон Тайлър.
Петнайсет години преди това присъединяване в едно село на тихоокеанското крайбрежие две изоставени деца бяха намерени, прибрани и отгледани с благотворителни средства.
Още отначало тези деца правеха впечатление със своята необикновена прилика. Едни и същи движения, един и същ глас, едно и също държане, едно и също лице и, трябва да добавим, едни и същи наклонности, които свидетелствуваха за поквареност още от ранна възраст. Как са били отгледани, какво образование са получили, кои са били родителите им — не можеше да се каже. По всяка вероятност те са принадлежали на едно от ония скитнически семейства, които бродеха из щата след обявяването на независимостта.
Щом братята Тексар, обзети от неудържимо желание за свобода, сметнаха, че могат да живеят самостоятелно, те изчезнаха. По онова време и двамата бяха на двайсет и четири години. Можем да не се съмняваме, че оттогава нататък си осигуряваха средства за съществуване единствено с кражби из плантациите и фермите — оттук хляб, оттам плодове, докато най-после преминаха към въоръжен грабеж и разбойничество по пътищата, за което се бяха подготвяли още от детинство.
С една дума, започнаха да не ги виждат в тексаските села И колиби, където имаха навика да се навъртат в компанията на злосторници, които вече използуваха тяхната прилика.
Изтекоха много години. Братята Тексар бяха скоро забравени дори по име. И макар че по-късно това име си спечели печална слава във Флорида, нищо не показваше, че двамата са прекарали детството си в крайбрежните области на Тексас.
А и как би могло да бъде другояче, като след Изчезването им, благодарение на една хитрост, за която ще стане дума по-нататък, никой не знаеше, че има двама Тексар? Дори с помощта на тази хитрост те бяха извършили цяла редица престъпления, които трудно можеха да се докажат и да се накажат.
И наистина — това се узна по-късно, когато тази двойственост бе разкрита и веществено доказана — в течение на няколко години, от двайсет до трийсет, двамата братя живяха отделно. Те се стремяха с всякакви средства към богатство. Срещаха се рядко, скрити от чужди погледи, било в Америка, било в някоя друга част на света, където ги завлечеше съдбата.
Знаеше се също, че единият или другият — не можеше да се каже точно кой, може би и двамата — търгуват с роби. Те превозваха или по-право организираха превозването на цели партиди роби от бреговете на Африка до южните щати. При тези операции изпълняваха само ролята на посредници между закупчиците от крайбрежието и капитаните на кораби, използувани за тази безчовечна контрабанда.
Преуспя ли търговията им? Не може да се каже. Но едва ли. Във всеки случай тя започна все повече и повече да запада и прекъсна окончателно, когато търговията с роби, обявена за варварство, бе малко по малко премахната в цивилизования свят. Двамата братя също бяха принудени да се откажат от този вид търговия.
А богатството, към което се стремяха толкова отдавна и искаха да придобият на всяка цена, това богатство не беше постигнато, а трябваше да го постигнат. Именно тогава двамата авантюристи решиха да се възползуват от поразителната си прилика.
В повечето подобни случаи става така, че когато децата пораснат, в това явление настъпва обрат.
Но с Тексаровци не беше така. С възмъжаването им физическата и моралната им прилика не се засилваше повече, а си оставаше както преди пълна. Невъзможно беше да се различат един от друг нито по чертите на лицето и телосложението, нито по жестовете и интонацията на гласа.
Двамата братя решиха да използуват тази вродена особеност, за да вършат най-гнусни дела, така че ако единият от тях бъде обвинен, да може да установи алиби, с което да докаже своята невинност. И тъй. докато единият извършваше уговореното помежду им престъпление, другият се явяваше на някакво публично място, така че благодарение на алибито да се докаже неговата невинност.
От само себе си се разбира, че трябваше да напрягат цялата си съобразителност, за да не бъдат хванати на местопрестъплението. В такъв случай нямаше да могат да се позоват на алибито и машинацията им бързо щеше да се разкрие.