След като уточниха така начина си на живот, двамата близнаци дойдоха във Флорида, където нито единият, нито другият още не беше познат. Там ги привличаха многобройните възможности, които им се откриваха в този щат, където индианците продължаваха да водят ожесточена борба с американците и испанците.
Братя Тексар се появиха в полуостров Флорида някъде към 1850 или 1851 г. По-правилно е да кажем Тексар, а не братя Тексар. Според плана си те никога не се показваха заедно, никога не ги срещаха в един и същи ден на едно и също място, никой не разбра, че съществуват двама братя с това име.
Впрочем докато забулваха самоличността си в най-дълбока тайна, с не по-малка тайнственост обгръщаха и постоянното си убежище.
Както знаем, те се укриваха в дъното на Черния залив. Бяха открили централното островче и изоставения блокхауз веднъж, когато изследваха бреговете на Сент Джонс. Там заведоха няколко роби, непосветени в тяхната тайна. Само Скуамбо знаеше тайната на двойствения им живот. Всеотдайно предан на двамата братя, способен да пази пълно мълчание за всичко, свързано с тях, този честен и доверен човек на братя Тексар беше неумолим изпълнител на техните желания.
Разбира се, те никога не се появяваха заедно в Черния залив. Когато трябваше да обсъдят някакъв въпрос, предизвестяваха се писмено. Както видяхме, за тази цел не използуваха пощата. Достатъчна им беше някаква бележка, запъхната в жилките на дървесен лист, закрепен за клона на някой лиролист, растящ в съседното до Черния залив блато. Всеки ден Скуамбо отиваше предпазливо при това блато. Ако носеше писмо, написано от оня Тексар. който се намираше в Черния залив, той го закачаше за клона на лиролиста. Ако беше писал Скуамбо вземаше писмото от листа и го занасяше в Черния залив.
След пристигането си във Флорида Тексар побързаха да се свържат с най-долната стан в този щат. Много престъпници станаха техни съучастници в немалко кражби, извършени по това време, а по-късно — техни привърженици, когато бяха принудени да играят роля в междуособната война. Предвождаше ги ту единият, ту другият, но никой от тях не узна, че името Тексар принадлежи на двама близнаци.
Сега е ясно как братя Тексар съумяваха толкова пъти да се позовават на някакво неопровержимо алиби, когато се приемеше съдебно дирене за различни престъпления. Така ставаше в много от случаите, доведени до знанието на съдебните власти още преди началото на тази история — между другото и случая с подпалването на една ферма. И макар Джеймз Бърбанк и Зерма да твърдяха с увереност, че испанецът е организатор на палежа, той бе оправдан от съда в Сент Огъстин, след като доказа, че в момента на престъплението е бил в Джексънвил, в хастиендага на Торильо, и това бе потвърдено от многобройни свидетели. Същото се случи и при опустошаването на Кемдлис Бей. Как би могъл Тексар да предвожда грабителите при нападението срещу Касъл Хаус, как би могъл та отвлече малката Ди и Зерма. кат се намираше между пленниците, заловени от федералистите във Фернандина и задържани на един от корабите от флотилията? Ето защо Воения съвет бе принуден да го оправдае въпреки многото улики, въпреки показанието, дадено под клетва от мис Алис Сгеньрд.
Но дори накрая двойствеността на братя Тексар да бъдеше разкрита, вероятно никога нямаше да се установи кой от тях е участвувал лично в тия многобройни престъпления. В последна сметка дали и двамата не бяха еднакво виновни — било като съучастници, било като главни злосторници, които върлуваха от толкова години из територията на Северна Флорида? Да, безспорно, и когато възмездието се стовареше върху единия или другия, или сполетеше и двамата едновременно, то щеше да бъде напълно заслужено.
Що се отнася до случилото се напоследък в Джексънвил, вероятно след свалянето на законните власти в града чрез метеж двамата братя се бяха редували да играят една и съща роля. Когато Тексар1 отсъствуваше, за да осъществи някакво замислено от двамата начинание, Тексар2 го заместваше в изпълнението му, без привържениците им да подозират това. Следователно може да се предположи, че те са участвували еднакво в насилията, извършени по онова време спрямо заселници от Севера и плантаторите от юга, които поддържаха каузата на аболиционистите.
Разбира се, двамата трябваше винаги да бъдат в течение на всичко, което ставаше не само в щат Флорида, но и в централните щати, където гражданската война криеше толкова неочаквани обрати. Те бяха придобили значително влияние върху белите от простолюдието в околиите, върху испанците, дори върху американците — привърженици на робството, изобщо върху всички най-долни прослойки от населението. При тези обстоятелства се налагаше често да си кореспондират, да си устройват среща на някое тайно място, да обсъждат дейността си, да се разделят, за да подготвят бъдещите си алибита.