Така когато единият беше задържан на кораб от ескадрата, другият организира експедицията срещу Кемдлис Бей. Знаем също как единият от двамата бе оправдан от Военния съвет в Сент Огъстин по подадената срещу него жалба.
Както казахме по-горе, с възрастта тази феноменална прилика между двамата братя се бе запазила напълно. Ала възможно беше някаква злополука, някакво нараняване да наруши тази прилика и у единия или другия да се появи някакъв особен белег. А това; би било достатъчно, за да осуети успеха на техните машинации.
Обаче при този авантюристичен живот, съпроводен с толкова, превратности, дали не бяха изложени на рискове с непоправими последици, така че да не могат вече да се заместват един друг?
Ала щом имаше начин да се поправят последиците от такива злополучни случаи, щяха да продължават да използуват приликата помежду си.
Така например при едно нощно нападение известно време след пристигането им във Флорида изстрел от упор опърли брадата на единия от братята Тогава другият побърза да обръсне брадата си, за да бъде голобрад като брат си. И както си спомняме, този факт бе споменат относно оня Тексар, който се намираше в укреплението в началото на тази история.
Ето и друг факт, който също изисква обяснение. Вероятно не сте забравили, че една нощ, докато беше още в Черния залив, Зерма видя как бе татуирана ръката на испанеца. И ето защо, Брат му беше между пленените от шайка семиноли флоридски пътници, които бяха дамгосани с незаличим белег на лявата ръка. Незабавно в укреплението бе пратена рисунка на този белег и Скуамбо съумя да го възпроизведе чрез татуировка. Така пълната прилика се запази.
Всъщност би могло да се каже, че ако на Тексар 1 бъдеше отрязан някой крайник, Тексар 2 би се подложил на същата ампутация!
С една дума, в продължение на десетина години братя Тексар не преставаха да водят този двойствен живот, но така ловко и предпазливо, че бяха съумели досега да се изплъзнат от преследванията на флоридското правосъдие.
Успяха ли двамата близнаци да забогатеят по такъв начин? Да, безспорно, до известна степен. В едно тайно помещение на блокхауза при Черния залив беше скрита доста голяма сума пари, спестени от плячката при грабежите и кражбите. От предпазливост испанецът взе със себе си тези пари, когато реши да замине за остров Карнерал, и можем да бъдем сигурни, че нямаше да ги остави във вигвама, ако се наложеше да бяга отвъд Бахамския пролив.
Ала това богатство им се струваше недостатъчно. Затова искаха да го увеличат, преди да отидат да го ползуват спокойно в някоя европейска страна или някъде другаде в Северна Америка.
Впрочем, като узнаха, че комодор Дюпон възнамерява скоро да се изтегли от Флорида, двамата братя си рекоха, че ще им се представи случай да забогатеят още повече и да накарат заселниците северняци да платят скъпо за няколкото седмици окупация на федералистите. Ето защо решиха да изчакат развоя на нещата. Щом веднъж се върнеха в Джексънвил, благодарение на своите поддръжници и на всички южняци, компрометирали се с тях, щяха да съумеят да си възвърнат положението, което си бяха създали с метеж и което само метеж можеше да възстанови.
А братя Тексар имаха един сигурен начин да постигнат това, което им липсваше, за да станат богати дори повече, отколкото биха желали.
Всъщност защо да не се вслушат в предложението, направено от Зерма на единия от тях? Защо да не се съгласят да върнат малката Ди на отчаяните й родители? Джеймз Бърбанк положително щеше да откупи свободата на детето си с цената на своето богатство. Той би се задължил да не подава жалба, да не завежда дело срещу испанеца. Но у Тексаровци гласът на омразата беше по-силен от гласа на личния интерес и освен желанието си да забогатеят, те искаха и да си отмъстят на семейство Бърбанк. преди да напуснат Флорида.
И тъй, вече ни е известно всичко, което трябва да се знае за братя Тексар. Остава само да изчакаме развръзката на тази история.
Излишно е да добавяме, че Зерма разбра всичко, когато внезапно се озова в присъствието на тези хора. Мигновено в съзнанието й отново изникна миналото. Поразена от видяното, тя стоеше неподвижна, сякаш вкоренена в земята, държейки момиченцето на ръце. За щастие в тази стая имаше повече въздух и опасността детето да се задуши премина.