Що се отнася до Зерма, явяването й пред двамата братя и разкриването на тяхната тайна значеше за нея смъртна присъда.
XIV. ЗЕРМА ДЕЙСТВУВА
Колкото и да умееха да се владеят, Тексаровци не можаха да се сдържат пред Зерма. Може да се каже, че от детинство сега за пръв път трето лице ги виждаше заедно. И това лице беше техен смъртен враг. Така че първият им подтик беше да се нахвърлят върху Зерма, да я убият, за да запазят тайната на двойствения си живот…
Ала детето се бе изправило в прегръдките й и протягайки ръце, викаше:
— Страх ме е!… Страх ме е!
По знак на двамата братя Скуамбо се втурна внезапно към метиската, улови я за рамото, изблъска я обратно в стаята й и вратата се затвори зад нея.
После Скуамбо се върна при братята. Държането му показваше, че е готов да се подчини на всяка тяхна заповед. Ала тази неочаквана сцена ги бе смутила повече, отколкото бихме могли да си представим, като имаме предвид колко бяха дръзки и необуздани. Те като че се съветваха с поглед.
В това време Зерма сложи момиченцето на тревната постеля и се тръшна в единия ъгъл на стаята. Хладнокръвието й се бе възвърнало. Тя се приближи до вратата, за да чуе какво ще се говори сега. Навярно само след миг съдбата й щеше да бъде решена. Но братя Тексар и Скуамбо бяха излезли от вигвама и думите им не стигаха вече до ушите на Зерма.
Ето какъв разговор се завърза между тях:
— Зерма трябва да умре!
— Трябва! Ако успее да избяга или пък федералистите успеят да я освободят, тогава сме загубени! Затова по-добре да умре!
— Веднага! — откликна Скуамбо.
И тръгна към вигвама с нож в ръка, но единият от братята го спря.
— Да почакаме — каза той. — Винаги ще имаме време да се отървем от Зерма, но сега тя ни е нужна да се грижи за детето, докато й намерим заместничка. Преди това да се опитаме да направим равносметка на положението. Отряд северняци се движи в този момент през кипарисовата гора по нареждане на Дюпон. Е, нека ние да изследваме първо околностите на острова и езерото. Нищо не показва, че този отряд, който се спуска към юг, ще се насочи насам. Ако дойде, ще имаме време да избягаме. Ако ли пък не дойде, ще останем тук и ще го пуснем да навлезе в пущинаците на Флорида. Там той ще бъде във властта ни, защото ще имаме време да съберем по-голямата част от милицията, която броди из този край. Вместо да бягаме, ние ще го гоним, и то с многобройни сили. Лесно ще можем да му отрежем пътя за отстъпление и ако някои моряци са успели да се спасят от клането при Кисими, сега нито един няма да се отърве!
При сегашните обстоятелства очевидно това беше най-доброто решение. Голям брой южняци се намираха тогава в този край и само чакаха случай да нанесат удар на федералистите. Когато единият от братята и другарите му извършеха разузнаване, щяха да решат дали да останат на остров Карнерал, или да се оттеглят към областта около нос Сейбъл. Това щеше да се уточни още на другия ден. Що се отнася до Зерма, какъвто и да бъдеше резултатът от разузнаването, щяха да възложат на Скуамбо да я накара да млъкне, като й нанесе удар с кинжал.
— Колкото до детето — добави единият от братята, — в наш интерес е да запазим живота му. То не е могло да разбере това, което е разбрала Зерма, и може да ни послужи за откуп, в случай че попаднем в ръцете на Хауик. За да откупи дъщеря си, Джеймз Бърбанк ще приеме всички условия, които решим да му наложим — не само да гарантира нашата безнаказаност, но и да плати поисканата от нас сума за освобождаването на детето му.
— Ако Зерма умре — обади се индианецът, — няма ли опасност да умре и малката?
— Не, защото има кой да се грижи за нея — отвърна единият от братята. — Аз лесно ще намеря индианка, която да замести метиската.
— Добре! Най-важното е да обезвредим Зерма!
— Каквото и да се случи, тя скоро няма да е жива!
Така завърши разговорът между двамата братя и Зерма чу как те се върнаха във вигвама.
Каква нощ прекара нещастната жена! Тя знаеше, че е обречена, но дори не мислеше за себе си. Малко се безпокоеше за участта си, тъй като беше винаги готова да даде живота си за своите господари. Безпокоеше се повече за Ди, изложена на грубостите на тези безмилостни хора. Дори и да имаха интерес детето да остане живо, нямаше ли то да загине, когато Зерма не ще бъде вече тук, за да се грижи за него?
Тази мисъл — мисълта да избяга, преди Тексар да я е разделил от детето — я преследваше упорито, така да се каже, като несъзнателна натрапчива идея.
През цялата тая безкрайна нощ метиската мислеше само как да изпълни плана си. От разговора между другото тя бе запомнила, че на следващия ден единият от братята Тексар и другарите му ще отидат да изследват местността около езерото. При това разузнаване, разбира се, трябваше да имат предвид, че ако срещнат федералния отряд, ще се наложи да му окажат съпротива. Затова Тексар възнамеряваше да вземе със себе си не само всичките си слуги, но и сподвижниците, доведени от брат му. А той сигурно щеше да остане на острова не само за да пази вигвама, но и за да не бъде разпознат. Тъкмо тогава Зерма ще се опита да избяга. Може би ще успее да намери някакво оръжие, което няма да се поколебае да употреби в случай на нужда.