Зерма трябваше да измине само пет-шест ярда, за да се провре между тръстиките. Когато стигна на това място, тя се спря…
Лодката беше на отсрещния бряг.
XV. ДВАМАТА БРАТЯ
Положението беше отчайващо. Как да премине? Дори смел плувец не би могъл да стори това, без да рискува да загуби двайсет пъти живота си. Вярно, че от единия до другия бряг имаше само стотина фута. Но те не можеха да се изминат без лодка. Тук-там от водата стърчаха триъгълни глави и пробягващите бързо влечуги разклащаха тревата.
Малката Ди, обзета от неописуем ужас, се притискаше о Зерма. Ах, ако за спасението на детето беше нужно да се хвърли сред тези чудовища, които щяха да я обвият като гигантски октопод с хиляда пипала, метиската нито за миг не би се поколебала.
Но само чудо можеше да я спаси.
Всеки момент в края на гората можеха да се покажат неколцина от другарите на Тексар. Всеки момент оня от Тексаровци, който бе останал на острова, можеше да се върне във вигвама и като не намереше там нито Ди, нито Зерма, дали нямаше да тръгне да ги търси?…
— Боже мой… — извика нещастната жена — смили се!…
Внезапно погледът й се насочи към дясната страна на протока.
Слабо течение влачеше водите към северната част на езерото, където текат няколко протока на Калаушачес — една от малките реки, които се вливат в Мексиканския залив. Тя подхранва езерото Окичоби по време на големите месечни приливи.
До брега се приближи един дънер, който течението носеше отдясно. Но достатъчен ли беше този дънер за преминаване през протока? Защото една извивка на брега отклоняваше течението няколко ярда по-надолу и го тласкаше обратно към кипарисовата гора. Да, разбира се. Във всеки случай, ако за нещастие този дънер се върнеше към острова, положението на бегълките нямаше да бъде по-лошо, отколкото сега.
Без да мисли повече, някак инстинктивно, Зерма се завтече към плаващото дърво. Ако си бе направила труда да размисли, може би щеше да разсъди, че водата гъмжи от стотици влечуги, че водораслите биха задържали този пън в средата на протока! Да, но всичко друго беше за предпочитане само и само да не остане на острова! Затова Зерма, държейки Ди на ръце, се улови за клоните и се отблъсна от брега.
Дънерът веднага заплава по течението, което го помъкна към другия бряг.
В това време Зерма се мъчеше да се скрие между клоните, които покриваха отчасти дървото. Впрочем двата бряга бяха пусти. Никакъв шум не идеше нито откъм острова, нито откъм кипарисовата гора. Щом преминеше протока, метиската щеше да потърси убежище и да почака там до вечерта, за да навлезе в гората, без да рискува да бъде забелязана. Надеждата й се възвърна. Тя почти не обръщаше внимание на влечугите, които отваряха уста от всички страни на дънера и пълзяха дори до долните му клони. Момиченцето бе затворило очи. С едната си ръка Зерма го притискаше към гърдите си. С другата беше готова да удари тези чудовища. Но дали защото се плашеха, като виждаха застрашаващия ги нож, или бяха опасни само под водата, те не се прехвърлиха на плаващия дънер.
Най-после дънерът стигна до средата на протока, където течението вървеше косо към гората. Ако не се заплетеше във водораслите, след по-малко от четвърт час той щеше да допре до отсрещния бряг. А тогава, колкото и големи да бяха още опасностите, Тексар не би могъл да се добере до Зерма.
Изведнъж тя притисна по-силно детето в ръцете си.
Из острова ехтеше яростен лай. Почти веднага изскочи куче, което тичаше със скокове по брега.
Зерма позна копоя, който испанецът не бе взел със себе си, а бе оставил да пази вигвама.
Настръхнал, с пламнали очи, той беше готов да се хвърли сред влечугите, които се движеха по водната повърхност.
В същия миг на брега се появи човек.
Това беше оня от братята Тексар, който бе останал на острова. Той бе притичал, предупреден от кучешкия лай.
Трудно би било да си представим гнева му, когато забеляза Ди и Зерма на това плаващо дърво. Той не можеше да се впусне да ги гони, тъй като лодката се намираше от другата страна на протока. Имаше само един начин да ги спре: да убие Зерма, с риск да убие с нея и детето!
Въоръжен с пушка, Тексар я вдигна до рамото си и се прицели в метиската, която се опитваше да прикрие момиченцето с тялото си.