А ето какво стана по южното крайбрежие от Каролина до Флорида.
През втората половина на 1861 г. Северът притежаваше вече доста бързи плавателни съдове, за да контролира тези морета, при все че не бе успял да завладее прословутия „Съмтър“, който през януари 1862 г. се отбива в Гибралтар, за да използува европейските води. „ДжефърсънДейвис“, в желанието си да избяга от федералистите. се укрива в Сент Огъстин във Флорида, но загива в момента, когато минава през пролива. Почти по същото време един от корабите, кръстосващи около Флорида — „Андерсън“, — залавя корсарския кораб „Борьогар“. Но в Англия вече са готови за път нови кораби. Тогава с прокламация на Ейбрахам Линкълн районът на блокадата се разширява до бреговете на Вирджиния и Северна Каролина — дори фиктивната блокада, блокадата на книга, която обхваща четири хиляди и петстотин километра от крайбрежието. За наблюдаването му северняците разполагат само с две ескадри: едната трябва да блокира бреговете на Атлантика, другата — Мексиканския залив.
На 12 октомври за пръв път конфедералистите се опитват да освободят устието на Мисисипи с помощта на „Манасас“ — първия брониран кораб през тази война, — подкрепян от флотилия брандери1. Тази акция се проваля. Корветата „Ричмънд“ се измъква здрава и читава на 29 декември, но един малък параход, „Сий Бърд“, успява да отвлече една шхуна на федералистите при форт Мънро.
Необходимо е обаче да се разполага с пункт, който да служи като оперативна база за кръстосване из Атлантическия океан. Тогава федералното правителство решава да завземе форт Хатерас, господствуващ над едноименния пролив, който много често се използува от нарушителите на блокадата. Този форт е трудно-превзимаем. Той се защищава от квадратен редут, наречен форт Кларк. В отбраната му участвуват хиляда бойци и Седми северокаролински полк. Но това не е страшно. Федералната ескадра, състояща се от две фрегати, три корвети, един стражев кораб и два големи парахода, на 27 август се закотвя срещу пролива. Комодор Стрингъм и генерал Бътлър атакуват. Редутът е превзет. След доста продължителна съпротива форт Хатерас вдига бяло знаме. Така северняците се сдобиват с оперативна база за цялото времетраене на войната.
През ноември въпреки усилията на конфедералистите в ръцете на федералистите пада и се задържа остров Санта Роза, на изток от Пенсакола, в Мексиканския залив, представляващ част от флоридското крайбрежие.
Все пак завземането на форт Хатерас не изглежда достатъчно за доброто водене на по-нататъшните операции. Трябва да се окупират и други пунктове по крайбрежието на Южна Каролина, Джорджия, Флорида. На комодор Дюпон са предоставени две парни фрегати — „Уобъш“ и „Съскуехана“, три платноходни фрегати
——
’Брандер боси кораб от ветроходния флот. който бил предназначен за подпалване на неприятелски кораби. Обикновено за брандср се използували остарели кораби, запълнени с горящи материали. По време на бой брандср. прикриван от артилерийския огън на своя флот се приближавал към противника от наветрената страна, запалвал брандсра. закрепял го с куки към неприятелския кораб и се спасявал с гребна лодка. Б. пр.
гаги, пет корвети, шест канонерки, няколко стражеви кораба, двайсет и пет въглевоза, натоварени с припаси, и тридесет и шест парахода, способни да пренесат петнайсет хиляди и шестстотин бойци под командуването на генерал Шермън. На 25 октомври тази флотилия отплава от форт Мънро. След като претърпява страшна буря около нос Хатерас. тя изследва пролива Хилтън Хед, между Чарлстън и Савана. Там е Порт Ройъл — един от най-важните заливи на американската конфедерация, където генерал Рипли командува силите на робовладелците. Двата форта Уокър и Борьогар, на четири хиляди метра един от друг, пазят входа на залива. Защищават го осем парахода, а пясъчната му коса го прави почти недостъпен за нападаща флота.
На 5 ноември фарватерът бива обозначен с шамандури и след размяна на няколко оръдейни изстрела Дюпон прониква в залива, но все още без да успее да стовари там войските на Шермън. На 7-и преди обед той атакува форт Уокър, а после и форт Борьогар. Сломява ги под градушка от най-големите си снаряди. Фортовете са опразнени. Федералистите ги завземат почти без бой и Шермън завладява този пункт, толкова важен за по-нататъшните военни операции. Това е удар, нанесен в самото сърце на робовладелските щати. В ръцете на федералистите падат един след друг съседните острови, дори остров Тайби и форт Пуласки, който господствува над река Савана. В края на годината Дюпон е господар на пет големи залива — Норт Едисто, Сент Хелена, Порт Ройъл, Тайби, Уорсо — и на цял низ островчета, пръснати покрай бреговете на Каролина и Джорджия. Най-после на 1 януари 1862 г. един последен успех му позволява да завземе укрепленията на конфедералистите, издигнати по бреговете на Кусоу.