— Вижте!… Вижте! — извика индианецът.
— Ранено ли е кучето? — запита Тексар.
— Да!… Току-що е ранено с нож!… Кръвта му още дими!
— Кой ли би могъл да бъде?
В този момент кучето се хвърли отново към мрежата от листа, която Скуамбо отстрани с върха на пушката си.
— Зерма!… — извика той.
— И детето!… — добави Тексар.
— Да!… Но как са могли да избягат?…
— Трябва да убием Зерма, трябва да я убием!
В момента, когато метиската замахна да удари испанеца, Скуамбо я обезоръжи и я дръпна така яростно от хралупата, че момиченцето се изплъзна от ръцете му и се търкулна сред гигантските гъби пърхутки, които растат в изобилие из кипарисовите гори. При падането една от гъбите се пукна с трясък, подобен на изстрел с огнестрелно оръжие. Из въздуха се разнесе светещ прах. В същия миг започнаха да се пръскат и други пърхутки. Гората се изпълни с такъв пукот, като че ли отвред гърмяха фойерверки.
Заслепен от хилядите спори, Тексар бе принуден да пусне Зерма, над която бе вдигнал ножа си; Скуамбо също беше заслепен от тези обгарящи прашинки. За щастие метиската и детето, проснати на земята, не бяха засегнати от спорите, които пращяха над тях.
Но Зерма не можеше да избяга от Тексар. След последната поредица взривове въздухът вече стана годен за дишане.
Точно тогава екнаха нови гърмежи — този път гърмежи с огнестрелно оръжие.
Това беше федералният отряд, който преследваше южняците. Заобиколени мигновено от моряците на капитан Хауик, те бяха принудени да сложат оръжие. В този момент Тексар, който бе уловил отново Зерма, прониза гърдите й.
— Детето!… Грабвай детето! — извика той на Скуамбо. Индианецът вече бе хванал момиченцето и бягаше към езерото, когато се раздаде изстрел… Той падна мъртъв, сразен от куршума, с който Гилбърт го бе улучил право в сърцето.
Сега всички бяха тук — Джеймз и Гилбърт Бърбанк, Едуард Керъл, Пери, Марс, негрите от Кемдлис Бей, моряците на капитан Хауик, насочили пушките си към южняците, между които беше и Тексар, изправен до трупа на Скуамбо.
Все пак неколцина бяха успели да избягат към остров Карнерал.
Но имаше ли значение това! Нали момиченцето беше в прегръдките на баща си, който го притискаше така, като че се страхуваше да не му го отнемат отново? Гилбърт и Марс, наведени над Зерма, се опитваха да я свестят. Клетата жена още дишаше, но не можеше да говори. Марс придържаше главата й, викаше я, целуваше я.
Зерма отвори очи. Тя видя детето в прегръдките на мистър Бърбанк, позна Марс, който я обсипваше с целувки, усмихна му се. После клепките й се затвориха отново…
Тогава Марс се изправи, забеляза Тексар и се нахвърли върху него, повтаряйки думите, които толкова често бяха излизали от устата му:
— Ще убия Тексар!… Ще убия Тексар!
— Стой, Марс — каза капитан Хауик, — остави на нас да се разправим с този негодник!
И като се обърна към испанеца, попита:
— Вие ли сте Тексар от Черния залив?
— Нямам какво да отговоря — отвърна Тексар.
— Джеймз Бърбанк, лейтенант Гилбърт, Едуард Керъл и Марс ви познават и могат да установят самоличността ви!
— Е, добре де!
— Вие ще бъдете разстрелян!
— Направете го!
Тогава за голямо учудване на всички, които я чуха, малката Ди се обърна към мистър Бърбанк и каза:
— Татко, те са двама братя… и двамата лоши хора… които си приличат…
— Двама ли?…
— Да!… Моята бавачка Зерма ми заръча да ви кажа това!…,Е; Трудно можеше да се разбере смисълът на тези странни думи!
на детето. Но обяснението дойде почти веднага по твърде неочакван начин.
В това време Тексар бе заведен под едно дърво. Там той запали цигара и запуши, гледайки Джеймз Бърбанк в лицето. Ала точно когато се строяваха войниците, които щяха да го разстрелят, изведнъж изскочи някакъв човек и застана до осъдения.
Това беше вторият Тексар. Привържениците му, добрали се до остров Карнерал, току-що му бяха съобщили, че брат му е арестуван.
Видът на тези двама души, които толкова си приличаха, изясни какво значеха думите на момиченцето. Най-после се разкри този престъпен живот, поддържан винаги с необясними алибита.
И сега, само с присъствието си, братя Тексар хвърляха светлина върху своето минало.
Ала поради намесата на втория брат военните отряди се поколебаха дали да изпълнят заповедта на комодора.
Заповедта за незабавна екзекуция, издадена от Дюпон, всъщност важеше само за организатора на засадата, при която бяха загинали офицерите и моряците от федералните лодки. Що се отнася до организатора на грабежа в Кемдлис Бей и на отвличането, трябваше да го закарат в Сент Огъстин, да го съдят отново и не ще и съмнение, че щяха да го осъдят.