Но можеха ли да считат двамата братя еднакво отговорни за тази дълга поредица от престъпления, които те бяха успели да извършат безнаказано?
Да, разбира се! Но от уважение към законността капитан Хауик сметна за свой дълг да им зададе следния въпрос:
— Кой от двамата — запита той — се признава за виновен за клането при Кисими?
Ала не получи никакъв отговор.
Очевидно братя Тексар бяха решили да мълчат на всички задавани им въпроси.
Само Зерма би могла да посочи какво участие е взимал всеки в тези престъпления. И наистина, оня от двамата братя, който се бе намирал с нея в Черния залив на 22 март, не можеше да бъде виновник за клането, извършено същия ден на сто мили оттам, в Южна Флорида. Зерма щеше да съумее да разпознае истинския организатор на отвличането. Но дали не беше мъртва сега?…
Не, тя се появи, подкрепяна от мъжа си. После, с едва чут глас, произнесе:
— Този, който е виновен за отвличането, има татуировка на лявата си ръка…
При тези думи всички видяха как на устните на двамата братя се изписа една и съща презрителна усмивка, и като запретнаха ръкави, показаха на левите си ръце еднаква татуировка.
Тъй като и този път се оказваше невъзможно да бъдат различени един от друг, на капитан Хауик не оставаше нищо друго освен да каже:
— Виновникът за клането при Кисими трябва да бъде разстрелян. Кой от двама ви е този човек?
— Аз — отговориха едновременно и двамата братя.
При този отговор екзекуционният взвод се прицели в осъдените, които се прегърнаха за последен път.
Екна залп. Хванати ръка за ръка, двамата се строполиха.
Така завършиха тези хора, обременени с всички тия престъпления, които бяха вършили толкова години благодарение на поразителната си прилика. Единственото човешко чувство, което бяха изпитвали през живота си — фанатичната братска любов, която чувствуваха един към друг, — ги бе следвало чак до смъртта.
XVI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Междувременно гражданската война продължаваше с различните си фази. Напоследък бяха станали няколко събития, за които Джеймз Бърбанк не можеше да знае след заминаването си от Кемдлис Бей, а научи за тях едва когато се завърна.
През това време общо взето като че ли везните клоняха в полза на конфедералистите, съсредоточени около Коринт1, докато федералистите заемаха позиция при ПитсбъргЛандинг. Главнокомандуващ на отцепническата армия беше генерал Джонстън, а негови помощници — Борьогар, Харди, БракстънБраг, епископ Полк, бивш възпитаник на военната академия Уест Пойнт, и тази армия използува ловко непредвидливостта на северняците. На 5 април те бяха издебнати при Шайло, бригадата на Пийбоди бе разпръсната, а армията на Шермън отстъпи. Все пак конфедералистите платиха скъпо за постигнатия от тях успех: героичният Джонстън бе убит, докато отблъсваше федералната армия.
——
1 Коринт град в щат Мисисипи; няма нищо общо с едноименния град в Гърция. Б. пр.
Така завърши първият ден на сражението — 5 април. На другия ден битката пламна отново по цялата фронтова линия и Шермън успя да си възвърне Шайло. Конфедералистите на свой ред бяха принудени да бягат, преследвани от войниците на Грант. Кръвопролитно сражение! От осемдесет хиляди участвуващи бойци двайсет хиляди паднаха ранени или убити!
Това беше последното военно събитие, за което Джеймз Бърбанк и приятелите му узнаха на другия ден след пристигането си в Касъл Хаус, където успяха да се върнат на 7 април.
И наистина след екзекуцията на братя Тексар те тръгнаха с капитан Хауик, който поведе отряда си и своите пленници към крайбрежието. При нос Малабер се намираше кораб от флотилията, кръстосващ покрай брега. Този кораб ги закара в Сент Огъстин. После една канонерка ги взе в Пиколата и ги свали на пристана на Кемдлис Бей.
И така, всички бяха отново в Касъл Хаус — дори и Зерма, която бе оздравяла от раните си. Пренесена на федералния кораб от Марс и другарите му, там тя бе заобиколена от грижи. А и как би могла да умре, като беше толкова щастлива, че малката й Ди е спасена, че се намира отново сред всички ония, които обичаше?
Лесно можем да си представим каква беше радостта на това семейство след толкова изпитания. Всичките му членове най-после се бяха събрали, за да не се разделят никога вече. Мисис Бърбанк лека-полека възстанови здравето си, тъй като детето й беше при нея. Та нали с нея бяха пак съпругът й, синът й, мис Алис, която щеше да й стане дъщеря, Зерма и Марс? И занапред нямаше защо да се страхува от негодника или по-право от двамата негодници, чиито главни съучастници бяха в ръцете на федералистите.