Уви, бащата искал Жул да поеме адвокатската му кантора. А как завиждал Жул на брат си Пол, който пък бил определен да се посвети на морската кариера!
И тъй, прекланяйки се пред бащината воля, през 1847 г. Жул Верн заминал за Париж1 да следва право. Там обаче го привлякло изкуството — литературата, театърът, музиката. Започнал да пише стихове, драми, комедии, водевили, либрета на комични опери. Като поет и драматург Жул Верн имал посредствен успех, ала въпреки това на настояванията на баща си да се върне в адвокатската кантора в Нант отговорил: „Аз предпочитам да стана добър литератор, а не лош адвокат.“
Неочакваната среща на Жул Верн с един негов земляк, редактор на популярното илюстровано списание „Мюзе де фамий“ („Семеен алманах“), сложила началото на нова насока в творчеството му. Редакторът поканил Жул да му сътрудничи. На въпроса, за какво да пише, отговорил:
— За каквото и да е. За Мексико, за въздухоплаване, за земетресения, стига да бъде занимателно!
Така през 1852 г. в списанието излязъл разказът „Първите кораби на мексиканската флота“, а по-късно — „Драма във въздуха“, „Мартин Пас“, „Зимуване сред ледовете“ и др. Това била първата стъпка към епохалната поредица „Необикновените пътешествия“.
Докато Жул Верн стигне до истинското си призвание обаче минали още десет години. Междувременно той работел като борсов агент, занимавал се с наука срещал се с учени и изобретатели, извършил морски пътешествия — всичко това го обогатило с ярки впечатления, помогнало му да натрупа солиден запас от всевъзможни сведения и факти, „да тръгне в крак с века“ — да се издигне на равнището на основните течения както в областта на науката и техниката, така и на социалния живот.
И през лятото на 1862 г. Жул Верн казал на приятелите си:
— Хрумна ми щастлива идея: да пиша роман в съвсем нов жанр, нещо много своеобразно. Струва ми се, че намерих своята златна жила.
Романът бил завършен. Четиринадесет издатели, „един от друг по-глупави“, го отхвърляли. Най-после авторът отишъл при издателя Етцел, който току-що слагал началото на детското „Списание за възпитание и развлечение“ и на „Библиотека за възпитание и развлечение“. Дотогава във френската детско-юношеска литература преобладавали сладникавите сантиментално-нравоучителни писания. Етцел смятал, че на децата са нужни приключения, остра фабула, увлекателно четиво, което да възбужда естествената им склонност към знания и творчество. „Приказките за феи са са остарели“, казвал той. Не е ли време да се заменят те с „нови приказки“, почерпани от живота, от науката, която открива толкова удивителни възможности? На децата трябва да се вдъхва вяра в прогреса, в човека, претворяващ свръхестественото в естествено, способен да стане господар на природата и на собствената си съдба! „Ние трябва да учим и да възпитаваме, като развличаме“ — бил девизът на Етцел. И в лицето на Жул Верн намерил именно такъв автор, който липсвал не само на бъдещото му списание, но и на юношеската литература изобщо.
Така през декември 1862 г. излязъл от печат първият роман на Жул Верн — „Пет седмици в балон“. Успехът на романа надминал всички очаквания. Жул Верн би могъл да повтори думите, казани някога от Байрон след излизането на поемата му „Чайлд Харолд“: „Днес се събудих прочут.“ С договора, сключен с Етцел, Жул Верн
се задължавал да му дава всяка година по два нови романа или един двутомен.
— Дълга поредица от ваши книги… да, именно поредица — казал издателят. — Трябва да й измислим някакво общо заглавие.
— Ще я озаглавим — отговорил Жул Верн след кратко размишление — „Необикновените пътешествия“.
Още в първата книжка на списанието на Етцел (20 март 1864 г.) започва да се печата и вторият роман на Жул Верн — „Приключенията на капитан Хатерас“, преди да излезе в отделна книга. Зареждат се все нови и нови романи, славата на писателя расте не само в родината му, но и в чужбина. До смъртта си на 24 март 1905 г. той написва общо 80 романа и повести. Според данни на ЮНЕСКО по брой на преводите (на 54 езика) Жул Верн заема четвърто място между писателите от всички времена и народи.
На какво се дължи световната популярност на „Необикновените пътешествия“ и техния автор?
Преди всичко както героите, така и съдържанието им били нови и необикновени за литературата. Творчеството на Жул Верн е съчетание на научна фантастика, пътешествия и приключения. Неговите герои — смели, силни духом, лишени от предразсъдъци, извършват наистина необикновени дела: изследват земята, строят нови машини и нови градове, прокарват пътя на съвременната наука, на която служат всеотдайно. Така Жул Верн изгражда образа на нов положителен герой. Този герой е морално чист, целеустремен, не познава лицемерие и егоизъм, уверен е в успеха си. Силният помага на слабия, приятелството укрепва в сурови изпитания, злодеите винаги биват разобличавани и наказвани, правдата винаги възтържествува. Където и да са — на океанското дъно, на необитаем остров, на Северния полюс, в между планетното пространство, — неговите герои работят, спорят, превръщат в действителност дръзките си мечти. Това са хора с най-различно обществено положение, професия, националност, убеждения, склонности, интереси, навици, вкусове, представляват всички човешки раси. Галерията от образи на Жул Верн включва няколко хиляди персонажи