Такова беше положението на воюващите страни в началото на февруари 1862 г. Такива бяха успехите на федералното правителство на юг в момента, когато корабите на комодор Дюпон и войските на Шермън заплашваха Флорида.
IV. СЕМЕЙСТВО БЪРБАНК
Беше седем часът и няколко минути, когато Джеймз Бърбанк и Едуард Керъл изкачиха стъпалата на външното каменно стълбище, на което се намираше главният вход на Касъл Хаус, обърнат към Сент Джонс. След тях се качи и Зерма, която държеше момиченцето за ръка. Всички се озоваха в хола — нещо като голям вестибюл, в дъното на който се раздвояваше закръглена като свод голяма стълба, водеща към горните етажи.
Там беше мисис Бърбанк заедно с Пери, главния управител на плантацията.
— Нищо ново ли няма в Джексънвил?
— Нищо, приятелю.
— И никакви вести от Гилбърт?
— Има… писмо!
— Слава богу!
Такива бяха първите въпроси и отговори, разменени между мисис Бърбанк и съпруга й.
След като целуна жена си и малката Ди, Джеймз Бърбанк разпечата връченото му писмо.
Това писмо не беше отваряно в отсъствието на Джеймз Бърбанк. Поради положението на подателя и на семейството му във Флорида мисис Бърбанк искаше мъжът й пръв да се запознае с неговото съдържание.
— Това писмо сигурно не е дошло по пощата? — запита Джеймз Бърбанк.
— О, не, мистър Джеймз! — отговори Пери. — Това би било крайно непредпазливо от страна на мистър Гилбърт!
— А кой се е наел да го донесе?
— Някакъв човек от Джорджия, на чиято преданост нашият млад лейтенант е сметнал, че може да разчита.
— Кога пристигна това писмо?
— Вчера.
— А човекът?
— Замина си още същата вечер.
— Добре ли му платихте за услугата?
Да, приятелю, добре му е платено — отвърна мисис Бърно от Гилбърт. Човекът не пожела да вземе нищо от нас.
Холът беше осветен от две лампи, поставени на мраморна маса пред голям диван. Джеймз Бърбанк седна до тази маса. Жена му и дъщеря му се настаниха до него. Едуард Керъл, след като се ръкува със сестра си, се тръшна на един фотьойл. Зерма и Пери останаха прави до стълбата. И двамата бяха толкова близки на семейството, че писмото можеше да бъде прочетено в тяхно присъствие.
Джеймз Бърбанк го бе отворил.
— То е от 3 февруари — рече той.
— Отпреди четири дни! — възкликна Едуард Керъл. — Много време за сегашните обстоятелства…
— Но прочети го, татко, прочети го! — извика дъщеричката с нетърпение, съвсем естествено за нейната възраст.
Ето какво се казваше в това писмо:
„На борда на «Уобъш», закотвен при Едисто.
3 февруари 1862 г. Скъпи татко,
Най-напред целувам мама, сестричката си и теб. Не забравям и вуйчо си Керъл, а за да не пропусна нищо, пращам на добрата Зерма най-сърдечни поздрави от мъжа й, моя честен и предан Марс. Двамата с него сме много добре и имаме силно желание да бъдем при вас! Това ще стане скоро, пък ако ще и да ни проклина. мистър Пери, нашият достоен управител, който като отявлен поддръжник на робството сигурно ругае, виждайки успехите на Севера!“
— Това е по ваш адрес, Пери — каза Едуард Керъл.
— Всеки си има свои разбирания по този въпрос! — отвърна мистър Пери с тон на човек, който не възнамерява ни най-малко да пожертвува своите.
Джеймз Бърбанк продължи:
„Това писмо ще ви донесе човек, на когото имам вяра, така че бъдете спокойни. Сигурно сте научили, че ескадрата на комодор Дюпон завзе залива Порт Ройъл и съседните острови. Значи Северът надделява малко по малко над Юга. Затова твърде вероятно е федералното правителство да се опита да завладее главните пристанища на Флорида. Говори се, че към края на месеца Дюпон и Шермън ще предприемат съвместна експедиция. Така че възможно е да ни възложат да завземем и залива Сент Ендрюз. Оттам лесно ще може да се проникне в самия щат Флорида.
Искам час по-скоро да бъда при вас, скъпи татко, и особено с нашата победоносна флотилия! Положението на семейството ми сред това робовладелско население не престава да ме безпокои. Но наближава моментът, когато ще могат решително да възтържествуват идеите, които винаги са били поддържани в плантацията Кемдлис Бей.