Ах, да можех да се откъсна поне за едно денонощие, за да дойда да ви видя! Но не! Това би било твърде неблагоразумно както за мен, така и за вас, тъй че по-добре да бъдем търпеливи. Още няколко седмици и всички ще се съберем в Касъл Хаус!
А сега завършвам, като се питам дали не съм забравил да поздравя някого. Да, така е! Забравих мистър Стенърд и моята очарователна Алис, която толкова горещо желая да видя отново! Привети от мен на баща й, а на нея — повече от привети!…
С уважение и от все сърце, Гилбърт Бърбанк.“
Джеймз Бърбанк постави писмото на масата; тогава мисис Бърбанк го взе и го поднесе до устните си. После малката Ди положи сърдечна целувка върху подписа на брат си.
— Чудесен момък! — каза Едуард Керъл.
— Но и Марс е чудесен! — додаде мисис Бърбанк, поглеждайки Зерма, която притискаше момиченцето в обятията си.
— Трябва да съобщим на Алис, че сме получили писмо от Гилбърт — добави мисис Бърбанк.
— Да, аз ще й пиша — отвърна Джеймз Бърбанк. — Впрочем след няколко дни трябва да отида в Джексънвил и да се видя със Стенърд. Може да са получени и други новини за проектираната експедиция, откакто Гилбърт е писал това писмо. Ах, да дойдат най-после нашите приятели от Севера, та Флорида да се върне под знамето на Щатите! Накрая положението ни тук ще стане неудържимо!
И действително, откакто войната се приближаваше към Юга, във Флорида се забелязваше явен обрат по въпроса, който бе предизвикал разкола между Съединените щати. Дотогава робовладелството не беше толкова развито в тази бивша испанска колония, която не участвуваше в това движение със същата пламенност, както Вирджиния или двете Каролини. Но скоро начело на привържениците на робовладелството застанаха водачи. И сега тези хора, готови да вдигнат бунт и способни да извлекат много изгоди от смутовете, се налагаха на властите в Сент Огъстин и особено в Джексънвил, където се облягаха на измета от простолюдието. Ето защо положението на Джеймз Бърбанк, произходът и възгледите на когото бяха известни, можеше в определен момент да стане много опасно.
Преди двайсетина години Джеймз Бърбанк бе напуснал Ню Джърси, където притежаваше още известни имоти, и бе дошъл да се настани в Кемдлис Бей с жена си и четиригодишния си син. Знаем колко бе процъфтяла плантацията благодарение на неговата умна дейност и съдействието на неговия шурей Едуард Керъл. Ето защо той беше непоклатимо привързан към това голямо имение, останало от предците му. Петнайсет години след настаняването му в този дом там се бе родило второто му дете, малката Ди.
Тогава Джеймз Бърбанк беше четиридесет и шест годишен. Той беше човек със здраво телосложение, свикнал на труд, който не щадеше силите си. Славеше се с енергичния си характер. Твърдо отстояваше убежденията си и никак не се стесняваше да ги провъзгласява открито. Едър, с леко прошарена коса, малко суров на вид, но прям и приветлив, с брадичка по североамерикански, без бакенбарди и без мустаци, Джеймз Бърбанк беше типичен янки от Нова Англия. В цялата плантация го обичаха заради неговата доброта, подчиняваха му се, защото беше справедлив. Негрите му бяха дълбоко предани и той чакаше с нетърпение обстоятелствата да му позволят да ги освободи. Неговият шурей, почти на същата възраст, се занимаваше специално със счетоводството на Кемдлис Бей. С Едуард Керъл се разбираха отлично за всичко и имаха еднакви възгледи по въпроса за робовладелството.
Така че сред целия тоя малък свят в Кемдлис Бей единствено управителят беше с противоположни убеждения. Не бива да се мисли обаче, че този честен човек се отнасяше лошо с робите. Тъкмо обратното, стараеше се дори да ги направи по-щастливи, отколкото позволяваше положението им.
— Но — казваше той — в топлите страни има места, където обработването на земята може да се повери само на негри. А негри, които не са роби, не могат да бъдат вече негри!
Такава беше теорията му, която той защищаваше всеки път, когато му се представеше случай. Към нея се отнасяха снизходително, без никога да му държат сметка. Но Пери кипеше от яд, като гледаше, че войната се развива в полза на противниците на робството. В Кемдлис Бей „ще стане мътно и кърваво, когато мистър Бърбанк освободи своите негри“ — казваше той.
Повтаряме, Пери беше прекрасен човек, при това много смел. И когато Джеймз Бърбанк и Едуард Керъл се записаха в отряд на милицията, чиито членове се наричат „минитмени“, тоест хора на минутата, защото всяка минута трябва да бъдат готови да заминат, той храбро се присъедини към тях в борбата с последните шайки семиноли.