Ала най-верните членове на семейство Бърбанк ще ни останат неизвестни, ако пропуснем да обрисуваме с няколко черти двамата слуги, Марс и Зерма.
Както видяхме от писмото му, Гилбърт не бе заминал сам. С него бе тръгнал Марс, мъжът на Зерма. Младият човек не би могъл да намери по-предан другар от този роб от Кемдлис Бей, който стана свободен от момента, когато стъпи на териториите на аболиционистите. Но за Марс Гилбърт си оставаше както преди негов млад господар, когото не искаше да напусне, макар че федералното правителство вече бе сформирало негърски батальони, където би намерил мястото си.
Марс и Зерма по рождение не спадаха към негърската раса. Те бяха метиси. Брат на Зерма беше героичният роб Робърт Смол, който четири години по-късно отне от конфедералистите в самия Чарлстънски залив един малък параход, въоръжен с две оръдия, и го предаде на федералната флота.
Така че Зерма имаше от кого да взема пример, а и Марс също. Те бяха щастливо семейство, което гнусната търговия с роби неведнъж бе заплашвала да разлъчи през първите години. И тъкмо когато неочаквана разпродажба щеше да раздели Марс и Зерма, те постъпиха в Кемдлис Бей, сред персонала на плантацията. Ето някои подробности.
Сега Зерма беше на тридесет и една години, Марс — на тридесет и пет. Те се бяха оженили преди седем години, когато принадлежаха на един земевладелец на име Тикбърн, чието имение се намираше на двайсетина мили по-горе от Кемдлис Бей. От няколко години този земевладелец поддържаше често връзка с Тексар. А Тексар често посещаваше плантацията му, където намираше добър прием. В това няма нищо чудно, тъй като Тикбърн изобщо не се ползуваше с никакво уважение в околията. Той беше човек с посредствен ум, работите му не вървяха, затова се бе принудил да продаде част от робите си.
Точно по същото време Зерма, много тормозена, подобно на целия персонал в плантацията на Тикбърн, роди едно нещастно малко същество, от което бе почти веднага разделена. Докато изкупваше в затвора една грешка, за която дори нямаше никаква вина, детето умря в ръцете й. Не е трудно да си представим скръбта на Зерма и гнева на Марс. Но какво можеха да сторят тези клетници на господар, комуто принадлежеше плътта им, мъртва или жива, тъй като я бе купил?
Ала към тази скръб се прибави още една, не по-малко страшна. На другия ден след смъртта на детето им Марс и Зерма бяха изкарани на търг, застрашени да бъдат разделени един от друг. Да, те не трябваше да имат дори утешението да са отново заедно при нов господар. Яви се човек, който предлагаше да купи Зерма, но само Зерма, макар че не притежаваше плантация. Вероятно прищявка? И този човек беше Тексар. А приятелят му Тикбърн вече бе на път да се спазари с него, когато в последния момент наддаде нов купувач.
Това беше Джеймз Бърбанк, който присъствуваше на тази публична разпродажба на робите на Тикбърн и се трогна много от съдбата на нещастната метиска, умоляваща напразно да не я разделят от мъжа й.
Джеймз Бърбанк тъкмо имаше нужда от кърмачка за малката си дъщеря. След като узна, че една от робините на Тикбърн. чието дете току-що е умряло, отговаря на необходимите условия, той мислеше как да купи само дойката; но развълнуван от сълзите на Зерма, не се поколеба да предложи за съпруга й и за нея по-висока цена от всички други, предлагани дотогава.
Тексар познаваше Джеймз Бърбанк, който много пъти вече го бе прогонвал от имението си като човек със съмнителна репутация. От това време водеше началото си омразата, с която Тексар се пропи към цялото семейство в Кемдлис Бей.
Така Тексар реши да се бори със своя богат съперник; но напразно. Тогава се заинати. Удвои цената, която Тикбърн искаше за метиската и нейния мъж. С това само накара Джеймз Бърбанк да плати твърде скъпо за тях. Накрая двойката му бе отстъпена.
По този начин Марс и Зерма не само нямаше да бъдат разделени един от друг. но и щяха да постъпят на служба у най-благородния от плантаторите в цяла Флорида. Как смекчи това нещастието им и с каква увереност можеха да гледат сега на бъдещето!
Шест години по-късно Зерма беше още в пълния разцвет на своята хубост като метиска. Енергична натура, предана от все сърце на господарите си, тя неведнъж бе имала случай — а и занапред щеше да има — да им докаже своята преданост. Марс беше достоен за жената, с която великодушната постъпка на Джеймз Бърбанк го бе свързала завинаги. Той беше забележителен представител на тези африканци, у които е примесена голяма доза креолска кръв. Едър, як, непоколебимо смел, той щеше да окаже неоценими услуги на своя нов господар.