Впрочем с тези двама нови слуги, придадени към персонала на плантацията, там не се отнасяха като с роби. Добротата и схватливостта им бяха бързо оценени. Марс бе специално определен за слуга на младия Гилбърт. Зерма стана дойка на Диана. Това положение можеше само да ги свърже още по-дълбоко със семейството.
А и Зерма изпитваше към малкото момиченце майчинска любов — любов, която не можеше вече да проявява към детето, което бе загубила. Ди й отвръщаше със същото и обичта на едната винаги бе откликвала на майчинските грижи на другата. Мисис Бърбанк също изпитваше към Зерма дружелюбие и признателност.
Същите чувства съществуваха между Гилбърт и Марс. Ловък и енергичен, метисът бе помогнал много на младия си господар да стане изкусен във всички видове спорт. Джеймз Бърбанк можеше само да се радва, че го бе придал към сина си.
Така, измъкнали се от ръцете на Тикбърн и избавени от опасността да попаднат в ръцете на Тексар, Зерма и Марс се намираха в положение, на каквото никога дотогава не бяха се радвали. И никога не забравяха това.
V. ЧЕРНИЯТ ЗАЛИВ
На другия ден при първите лъчи на зората по брега на едно от островчетата, залутани в дъното на лагуната на Черния залив, се разхождаше някакъв човек. Това беше Тексар. На няколко крачки от него, до брега, току-що бе застанал един индианец, седнал в скифа, който предишния ден се бе приближил до „Шенън“. Това беше Скуамбо.
След като походи няколко пъти напред-назад, Тексар се спря пред една магнолия, дръпна към себе си един от долните клони на дървото и откъсна от него лист заедно с дръжката. После извади от тефтерчето си някаква бележчица, на която бяха написани с мастило само три-четири думи. Нави тази бележчица на тънко масурче и я пъхна под жилчиците откъм долната част на листото.
Направи го толкова ловко, че листът от магнолия не загуби нищо от обичайния си вид.
— Скуамбо! — извика след това Тексар.
— Какво, господарю? — отзова се индианецът.
— Върви, където ти казах.
Скуамбо взе листа, сложи го при носа на скифа, седна отзад, размаха греблото си, заобиколи края на островчето и се запровира през лъкатушен проток, който едва се забелязваше под гъстия свод на дърветата.
Тази лагуна беше прорязана от цял лабиринт такива протоци, плетеница от тесни криволичещи канали, пълни с черна вода, подобни на тия, които се кръстосват в някои европейски градини. Човек, непознаващ добре протоците на този дълбок преливник, в който се губят разклоненията на Сент Джонс, не би могъл да се ориентира там.
Обаче Скуамбо не се колебаеше. Там, където човек не би се надявал да забележи път, той прекарваше смело своя скиф. Ниските клони, които отстраняваше, се спущаха отново след него и никой не би могъл да каже, че преди малко през това място е минала лодка.
Индианецът се вдълбочи по тоя начин през дълги виещи се ръкави, на места по-тесни от каналите, прокопавани за отводняване на ливадите. При неговото приближаване изхвръкваха цели ята водни птици. Лепкави змиорки, подавайки плахо глави, се провираха под стърчащите от водата корени. Скуамбо никак не се безпокоеше от тези влечуги, нито от заспалите каймани, които можеше да събуди в тинестите им леговища, като ги докоснеше с лодката си. Той караше все напред, а когато му липсваше пространство за маневриране, отблъсваше се с края на греблото си така, както би си послужил с канджа.
Макар че вече се бе съмнало и гъстата нощна мъгла започваше да се вдига под първите слънчеви лъчи, никой не можеше да го види под прикритието на този непроницаем свод от зеленина. Дори когато слънцето грееше най-силно, никаква светлинка не успяваше да проникне през него. Впрочем за това блатисто място беше достатъчен полумракът; нямаха нужда от светлина и безчислените животинки, които гъмжаха из неговите възчерни води, и хилядите водни растения, плаващи по повърхността му.
Половин час Скуамбо се движи така от островче на островче. Когато се спря, скифът му бе стигнал до едно от най-далечните кътчета на залива.
На това място, където свършваше блатистата част на тази лагуна, дърветата растяха по-нарядко, листата им не бяха толкова гъсти и вече пропущаха дневната светлина. По-нататък се простираше обширно поле, обградено с гори и леко издигнато над нивото на Сент Джонс. Там вирееха поотделно едва пет-шест дървета.