Преди дванайсетина години този авантюрист се бе настанил във Флорида, в изоставения блокхауз, владението на който никой не мислеше да му оспорва. А откъде бе дошъл? Никой не знаеше и не говореше за това. Какъв е бил предишният му живот? И това не се знаеше. Твърдеше се — и беше вярно, — че се е занимавал с търговия на роби и е продавал чернокожата си стока в пристанищата на Джорджия и двете Каролини. Забогатял ли е от тази гнусна търговия? Изглежда, не. Въобще той не се ползуваше с никакво уважение дори в този край, където не липсваха хора като него.
Все пак, макар че Тексар беше добре известен и тази слава не говореше в негова изгода, това не му пречеше да има значително влияние в околията и особено в Джексънвил. Вярно, влиянието му беше сред най-непочтената част от населението на главния град. Той често ходеше по свои работи, за които никога не разправяше. Създал си бе голям брой приятели между бялото простолюдие и най-гнусната градска сган. Вече видяхме това, когато се връщаше от Сент Огъстин в компания с половин дузина съмнителни типове. Влиянието му се разпростираше дори до някои колонисти по Сент Джонс. Тексар ги посещаваше понякога и въпреки че самите те не му връщаха визитите, защото никой не знаеше убежището му в Черния залив, той имаше достъп до някои плантации по двата бряга. Ловът беше естествен повод за тези отношения, които се установяват лесно между хора с еднакви нрави и еднакви вкусове.
От друга страна, влиянието му се бе засилило още повече от няколко години благодарение на това, че Тексар бе успял да се представи за най-пламенен защитник на определени идеи. Щом въпросът за робовладелството предизвика разцепление между двете половини на Съединените щати, този испанец се обяви за най-упорит, най-решителен поддръжник на робството. Ако го слушаш, той не се водеше от интерес, защото притежаваше само петима-шестима роби. Заявяваше, че защищава робовладелството само по принцип. А с какви средства? Използуваше най-долните страсти, възбуждаше алчността на простолюдието, насъсквайки го към грабеж, опожаряване, дори убийства срещу ония жители или земевладелци, които споделяха идеите на Севера. И сега единствената цел на този опасен авантюрист беше да свали гражданската власт в Джексънвил, да смени управниците с умерени възгледи, уважавани за техните качества, с най-отявлени свои привърженици. А след като чрез метеж станеше господар на околията, ръцете му щяха да бъдат развързани за лични отмъщения.
Така че обяснимо е защо Джеймз Бърбанк и някои други собственици на плантации следяха зорко действията на подобен човек, станал вече твърде опасен със своя лош характер. На това се дължаха омразата на едната страна и недоверието на другата, а последвалите събития щяха да ги засилят още повече.
Пък и в това, което се знаеше за миналото на Тексар, откакто бе престанал да се занимава с търговия, имаше крайно подозрителни неща. Всичко като че ли доказваше, че от последното нашествие на семинолите насам той поддържа тайни връзки с тях. Може би ги бе насочвал къде да действуват, кои плантации е най-изгодно да нападат? И сигурно им бе помагал да устройват засади и клопки? В някои случаи това не подлежеше на съмнение и след последното нападение на тези индианци властите се видяха принудени да вземат мерки срещу испанеца — да го арестуват и да го дадат под съд. Но Тексар се позова на алиби — похват за защита, с който той и по-късно си служеше успешно. Така бе доказано, че не е могъл да вземе участие в нападението срещу една ферма, разположена в околията Дювал, тъй като тогава се е намирал в Савана, в щат Джорджия, на около четиридесет мили на север, извън Флорида.
През следващите години бяха извършени няколко големи обира както в плантации, така и срещу пътници, нападнати по флоридските пътища. Дали Тексар не беше извършител или съучастник на тези престъпления? И този път подозренията паднаха върху него, но поради липса на доказателства не можеха да предприемат съдебно преследване срещу виновника.
Най-после се яви случай, когато се сметна, че неуловимият дотогава злосторник е хванат на местопрестъплението. Именно по това дело той бе призован предния ден от съдията в Сент Огъстин.
Осем дни по-рано Джеймз Бърбанк, Едуард Керъл и Уолтър Стенърд се връщаха от посещение в една съседна на Кемдлис Бей плантация. Към седем часа вечерта, на смрачаване, до тях достигнаха отчаяни викове. Те побързаха да притичат към мястото, откъдето идеха тези викове, и се озоваха пред постройките на някаква усамотена ферма.