Тези постройки горяха. Преди това фермата бе ограбена от петима-шестима души, които току-що се бяха пръснали. Извършителите на престъплението сигурно не се намираха далеч: още се забелязваха двама от тези нехранимайковци, които бягаха през гората.
Джеймз Бърбанк и приятелите му се впуснаха смело подир тях, и то точно по посока на Кемдлис Бей. Но напразно. Двамата подпалвачи успяха да избягат през гората. Въпреки това господата Бърбанк, Керъл и Стенърд бяха безпогрешно познали единия от тях: той беше испанецът.
Към всичко туй се прибави едно още по-убедително доказателство: в момента, когато този субект изчезваше при завоя на една от горичките по границата на Кемдлис Бей, той насмалко не блъсна минаващата Зерма. Тя също се убеди, че тичащият с всички сили човек е Тексар.
Не ще и дума, този случай вдигна голям шум в околията. Обир, последван от опожаряване, е най-страшното престъпление за тези колонисти, пръснати на обширна територия. Затова Джеймз Бърбанк, без да се колебае, веднага отнесе въпроса до съда. Въз основа на неговите твърдения властите решиха да предприемат следствие срещу Тексар.
Испанецът бе докаран при главния съдия в Сент Огъстин на очна ставка със свидетелите. Джеймз Бърбанк, Уолтър Стенърд, Едуард Керъл и Зерма заявиха единодушно, че в лицето на човека, който бягал от горящата ферма, са познали Тексар. За тях нямаше никакво съмнение. Тексар беше един от извършителите на престъплението.
От своя страна испанецът бе довел в Сент Огъстин неколцина свидетели. А тези свидетели заявиха категорично, че през въпросната вечер Тексар се е намирал с тях в Джексънвил, в „тиендата“ на Торильо, много известна, но ползуваща се с лоша слава кръчма. През цялата вечер Тексар не се разделял от тях. И една още по-убедителна подробност: точно в часа,когато се е извършвало престъплението, испанецът се спречкал с един от пиячите, разположили се в кръчмата на Торильо — спречкване, последвано от удари и закани, за които щяла да бъде подадена жалба срещу него.
При това твърдение, което не можеше да се постави под съмнение — твърдение, което впрочем бе подкрепено от лица, абсолютно непознати на Тексар, — главният съдия в Сент Огъстин се видя принуден да прекрати започнатото следствие и да отхвърли подадената жалба.
Така и този път алибито на тоя тъмен субект бе напълно доказано.
Точно след това дело, вечерта на 7 февруари, Тексар, придружен от своите свидетели, се връщаше в Сент Огъстин. Видяхме как се държеше той на борда на „Шенън“, когато параходът се спущаше по реката. После със скифа, управляван от индианеца Скуамбо, дошъл да го вземе, се бе върнал в изоставеното укрепление, където би било трудно някой да го последва. Що се отнася . до Скуамбо, умен и хитър семинол, станал доверен човек на Тексар, испанецът го бе взел на служба при себе си именно след последния набег на индианците, с който свързваха името му — и с пълно основание.
Поради чувствата, които изпитваше към Джеймз Бърбанк, испанецът вероятно мислеше само как да му отмъсти с всички разполагаеми средства. И ако Тексар успееше да свали властите в Джексънвил, при всички превратности, пораждани ежедневно от войната, той щеше да стане опасен за Кемдлис Бей. Вярно, с енергичния си и решителен характер Джеймз Бърбанк нямаше да отстъпи пред такъв човек! Ала мисис Бърбанк имаше твърде много основания да се страхува за съпруга си и за всички свои близки. Нещо повече, това честно семейство навярно щеше да живее в непрестанен страх, ако знаеше, че на Тексар е известно постъпването на Гилбърт Бърбанк в армията на Севера. А как бе научил това, след като заминаването бе станало тайно? Несъмнено чрез шпиониране, и още много пъти ще видим как шпиони се надпреварваха да му услужват.
А щом Тексар имаше основание да смята, че синът на Джеймз Бърбанк служи в редовете на федералистите под командуването на комодор Дюпон, дали нямаше да се опита да устрои някаква клопка на младия лейтенант? Да! И ако успееше да го примами на флоридска територия, да го хване, да го предаде, можем да се досетим каква би била участта на Гилбърт в ръцете на тези южняци, озлобени от успехите на северняшката армия.
Такова беше състоянието на нещата в момента, когато започва тази история. Такова беше положението на федералистите, стигнали почти до морските граници на Флорида, положението на семейство Бърбанк в самото сърце на околията Дювал, а и на Тексар не само в Джексънвил, но и във всички територии под властта на робовладелците. Ако испанецът постигнеше целите си и сподвижниците му успееха да свалят властта, щеше да му бъде много лесно да насъска срещу Кемдлис Бей простолюдието, настроено против аболиционистите.