Около един час след като се раздели с Тексар, Скуамбо се върна на централното островче. Той измъкна скифа си на брега, мина оградата и се изкачи по стълбата на блокхауза.
— Свърши ли работата? — запита го Тексар.
— Свърших я, господарю!
— И… нищо ли?
— Нищо.
VI. ДЖЕКСЪНВИЛ
— Да, Зерма, да, вие сте създадена и родена да бъдете робиня!
— повтаряше управителят, впущайки се отново в любимата си тема. — Да, робиня, а не свободна твар.
— Аз не съм на такова мнение — отвърна Зерма със спокоен тон, без да влага в него никакъв плам. толкова беше свикнала на тези спорове с управителя на Кемдлис Бей.
— Нямам нищо против, Зерма! Но така или иначе, накрая ще се съгласите с мнението, че няма вероятност да се установи равенство между бели и черни.
— То е вече установено, мистър Пери. установила го е от памтивека самата природа.
— Лъжете се. Зерма. и доказателство за това е. че белите са десет пъти, двайсет пъти — какво ти? — сто пъти по-многобройни от черните на земята!
— И тъкмо затова черните са заробени — отговори Зерма.
— Имаха силата, но не я използуваха както трябва. Ако черните бяха мнозинство на тоя свят, щяха да направят белите свои роби!… Но не! Сигурно биха проявили повече справедливост и преди всичко по-малко жестокост!
Но не трябва да мислим, че този разговор, впрочем съвсем ненужен, пречеше на Зерма и управителя да живеят в сговор. Работата е там, че те нямаха какво друго да правят, освен да побъбрят. Само че, разбира се, биха могли да разискват по-полезна тема и навярно щеше да стане така, ако не беше манията на управителя непрекъснато да обсъжда въпроса за робството.
Двамата бяха седнали при кърмата на една от лодките на Кемдлис Бей, управлявана от четирима гребци от плантацията. Те пресичаха косо реката, използувайки отлива, и отиваха в Джексънвил. Управителят имаше да урежда някои работи на Джеймз Бърбанк. а Зерма щеше да купува разни неща за тоалета на малката Ди.
Беше 10 февруари. От три дена Джеймз Бърбанк се бе върнал в Касъл Хаус, а Тексар в Черния залив, след делото в Сент Огъстин.
От само себе си се подразбира, че още на другия ден мистър Стенърд и дъщеря му получиха писъмце, изпратено от Кемдлис Бей, което ги запознаваше накратко със съдържанието на последното писмо на Гилбърт. Тези новини идваха тъкмо навреме, за да успокоят мис Алис, чийто живот минаваше в непрекъсната тревога, откакто бе започнала тая ожесточена борба между южните и северните щати.
Лодката, снабдена с латинско платно, се носеше бързо. След по-малко от час тя щеше да бъде в пристанището на Джексънвил. Така управителят разполагаше с твърде малко време, за да развие докрай любимата си тема, затова не пропусна този случай.
— Не, Зерма — продължи той, — не! Дори черните да бяха си осигурили мнозинство, то с нищо не би променило положението. И освен това, какъвто и да е изходът от войната, робовладелството пак ще се запази, защото има нужда от роби за работа по плантациите.
— А както знаете, мистър Бърбанк не мисли така — отговори Зерма.
— Знам, но смея да кажа, че мистър Бърбанк се лъже, колкото и да го уважавам. Чернокожият трябва да бъде част от имението, така както са домашните животни или земеделските сечива. Ако един кон може да ходи където си иска, ако едно рало има право когато му скимне да влезе в чужди ръце, а не в тия на собственика си, не ще има вече земеделие. Нека мистър Бърбанк освободи робите си, та да види какво ще стане с Кемдлис Бей!
— Той щеше да го направи досега — отвърна Зерма, — ако обстоятелствата му позволяваха. Това ви е известно, мистър Пери. А искате ли да знаете какво ще се случи, ако в Кемдлис Бей се обяви освобождение на робите? Нито един негър няма да напусне плантацията и нищо няма да се промени, само ще се отмени правото да се отнасят с тях като с товарни добичета. А тъй като никога не сте се възползували от това право, след освобождението Кемдлис Бей ще си остане пак такъв, какъвто си е бил и преди. — Нима си въобразявате, че сте ме спечелили за своите схващания, Зерма? — попита управителят.
— Ни най-малко, сър. А и би било безполезно по една много проста причина.
— Каква?
— Защото в душата си вие мислите по този въпрос досущ като мистър Бърбанк. мистър Керъл и мистър Стенърд и като всички добри по сърце и справедливи по душа хора.
— Дума да не става, Зерма, дума да не става! И заявявам дори, че това, което говоря по въпроса, е в интерес на негрите! Ако им отпуснем края, ще загинат и скоро расата им ще изчезне.