— Аз пък не мисля така, мистър Пери, каквото и да говорите. Във всеки случай по-добре расата ни да загине, отколкото да бъде обречена на вечно унижение чрез робство!
Управителят искаше да възрази и не се съмняваше, че има достатъчно аргументи. Но платното беше вече прибрано и лодката застанала до дървената скеля. Там тя трябваше да чака до връщането на Зерма и управителя. Двамата веднага слязоха на брега, за да отиде всеки по работата си.
Джексънвил е разположен на левия бряг на Сент Джонс, в края на доста ниска и обширна равнина, заобиколена отвред с великолепни гори, които образуват винаги зелена рамка. Част от тази земя, особено покрай реката, е заета от ниви, засадени с царевица, захарна тръстика и ориз.
Преди десетина години Джексънвил беше само голямо село; тогава то имаше предградие с колиби от кирпич и камъш, в които живееха единствено негри. Сега селото започваше да се превръща в град както с по-удобните къщи и по-добре очертаните и поддържани улици, така и с броя на жителите, който се бе удвоил. През следващата година този главен град на околията Дювал щеше да придобие още по-голямо значение, като се свържеше чрез железница с Талахаси, столицата на Флорида.
Управителят и Зерма вече бяха успели да забележат, че в града цари много голямо оживление. Няколкостотин жители, едни — южняци от американски произход, други — мулати и метиси от испанско потекло, чакаха пристигането на един параход, чийто дим се бе появил надолу по реката, отсам плитчината на Сент Джонс. Някои дори, за да влязат по-бързо във връзка с този параход, наскачаха в пристанищните лодки, а други се настаниха в големите едномачтови рибарски ладии, които се срещат обикновено във водите около Джексънвил.
Причината е, че предния ден от театъра на военните действия бяха дошли важни новини. Плановете за действие, споменати в писмото на Гилбърт Бърбанк, станаха отчасти известни. Знаеше се, че флотилията на комодор Дюпон трябва да отплава по-скоро и че генерал Шермън възнамерява да я придружи с десантни войски. Ала никой не знаеше с положителност накъде ще се насочи тази експедиция, въпреки че всичко караше да се предполага, че целта й е Сент Джонс и флоридското крайбрежие. Така че след Джорджия сега и Флорида беше пряко застрашена от нахлуване на федералната армия.
Когато параходът, който идваше от Фернандина, се привърза за пристана на Джексънвил, неговите пътници просто потвърдиха тези новини. Добавиха дори, че по всяка вероятност комодор Дюпон ще се закотви в залива Сент Ендрюз, за да дочака благоприятен момент да форсира пролива при остров Амелия и естуара на Сент Джонс.
Групите веднага се пръснаха из града и накараха да се разхвърчат шумно много от ония големи американски лешояди, чието единствено предназначение е да чистят улиците. Крещяха, беснееха. „Да се противопоставим на северняците! Смърт на севернЯците!“ С такива яростни възгласи подстрекатели, привърженици на Тексар, насъскваха и без това вече твърде възбуденото население. Станаха демонстрации на главния площад, пред сградата на съда и дори пред епископалната църква. Трудно щеше да бъде на властите да усмирят това вълнение, макар че, както вече отбелязахме, жителите на Джексънвил не бяха на еднакво мнение по въпроса за робовладелството. Но в такива смутни времена вземат връх най-шумливите и най-буйните и накрая умерените волю-неволю се прекланят пред тях.
Разбира се, най-силно се крещеше в кръчмите, в тиендите, където гърлата бяха под въздействието на силни напитки. Стайните стратези развиваха там плановете си за оказване на неустоима съпротива срещу нашествието.
— Милицията трябва да се насочи към Фернандина! — казваше един.
— Трябва да се потопят кораби във фарватера на Сент Джонс! — откликваше друг.
— Трябва да се построят земни укрепления около града и да се въоръжат с артилерийски оръдия!
— Трябва да се поиска помощ по железопътната линия ФернандинаКийз!
— Трябва да се угаси фарът Пабло, за да се попречи на флотилията да влезе нощем в устието!
— Трябва да се пръснат мини в средата на реката!
Вече се чуваше да се говори за това ново оръжие, почти ново за междуособната война, и макар че още не се знаеше добре как действува, явно заслужаваше да се използува.
— Най-напред — обади се един от най-яростните оратори в хасиендата на Торильо — трябва да се хвърлят в затвора всички северняци в града и всички мислещи като тях!
Изглеждаше много чудно, че никой не се бе сетил да направи такова предложение на разколниците във всички страни. Затова то бе посрещнато с „ура“. За щастие на честните хора от Джексънвил властите се колебаха още известно време, преди да отстъпят пред това всеобщо желание.