Вървейки из улиците, Зерма следеше всичко, което ставаше, за да осведоми своя господар, пряко застрашен от вълненията. Ако се стигнеше до насилия, те нямаше да се ограничат до града. Щяха да се разпрострат извън него, чак до плантациите в околията. Кемдлис Бей положително щеше да бъде една от първите му прицелни точки. Ето защо метиската, в желанието си да се сдобие с по-точни сведения, тръгна към къщата извън предградието, в която живееше мистър Стенърд. Тя беше очарователно и удобно жилище, приятно разположено в нещо като зелен оазис, който брадвата на колонистите бе пощадила в това кътче от равнината. Благодарение на грижите на мис Алис къщата се поддържаше безупречно както вътре, така и отвън. Вече се чувствуваше умната и предана домакиня в лицето на тази девойка, която смъртта на майка й бе принудила отрано да ръководи домакинството на Уолтър Стенърд.
Зерма бе посрещната много радушно от младото момиче. Мис Алис отвори дума най-напред за писмото на Гилбърт. Зерма й предаде почти дословно съдържанието му.
— Да, сега той не е далече! — възкликна мис Алис. — Но при какви условия ще се върне във Флорида? И какви ли опасности още го заплашват до края на тази експедиция?
— Колкото до опасностите, Алис — обади се мистър Стенърд, — бъди спокойна! Гилбърт се е сблъсквал и с по-големи опгености при патрулирането около бреговете на Джорджия и най-вече в битката при Порт Ройъл. Аз смятам, че съпротивата на флоридците няма да бъде нито силна, нито продължителна. Какво могат да сторят те, като имат Сент Джонс, който ще позволи на канонерките да стигнат чак до сърцето на щата? Всякаква отбрана ми се струва трудна, ако не и невъзможна.
— Дано да сте прав, татко — рече Алис, — и дай боже тази кръвопролитна война да свърши най-после!
— Тя може да завърши само с поражение на Юга — отвърна мистър Стенърд. — Разбира се, за това е нужно много време и се опасявам, че Джефърсън Дейвис и неговите генерали — Лий, Джонстън и Борьогар — още дълго ще се съпротивяват в централните щати. Не! На федералните войски не ще им е лесно да се справят с конфедералистите. Но що се отнася до Флорида, няма
——
’Последно средство (лат.) — Б. пр.
да им бъде трудно да я завземат. За нещастие завладяването й не ще им осигури крайната победа.
— Дано Гилбърт бъде благоразумен! — каза мис Алис, сключвайки ръце. — Ако се поддаде на желанието да се види за няколко часа с близките си, подмамен от мисълта, че се намира близо до тях…
— До тях и до вас, мис Алис — допълни Зерма, — защото нали вече спадате към семейство Бърбанк?
— Да, Зерма, със сърцето си.
— Не, Алис, не бой се от нищо — рече мистър Стенърд. — Гилбърт е достатъчно благоразумен, за да не се изложи на такава опасност, още повече че на комодор Дюпон му стигат няколко дни, за да завземе Флорида. Непростима дързост би било да се явява тук, докато федералистите не са станали господари на щата…
— Особено сега, когато хората са склонни повече от всякога към насилие! — вметна Зерма.
— Да, така е, от тази сутрин градът кипи — продължи мистър Стенърд. — Аз наблюдавах, слушах тези подстрекатели! От десетина дена вече Тексар все е с тях. Той ги подтиква, насъсква ги и накрая тези злодеи ще вдигнат най-долната градска сган не само срещу властите, но и срещу ония жители, които не споделят техните възгледи.
— Не мислите ли, мистър Стенърд — обади се тогава Зерма, — че ще бъде по-добре да напуснете Джексънвил поне за известно време? По-благоразумно ще е да не се връщате там, докато федералните войски не дойдат във Флорида. Мистър Бърбанк ми поръча да ви предам, че ще бъде щастлив да види вас и мис Алис в Касъл Хаус.
— Да… знам… — отвърна мистър Стенърд. — Не съм забравил поканата на Бърбанк… Само че дали в Касъл Хаус е по-безопасно, отколкото в Джексънвил? Ако тези авантюристи, тези безделници, тези фанатици станат господари тук, дали няма да залеят селата и ще могат ли плантациите да се предпазят от техните грабежи?
— Мистър Стенърд — забеляза Зерма, — струва ми се, че в случай на опасност е по-добре да сме заедно…
— Зерма е права, татко. По-добре всички да бъдем в Кемдлис Бей.
— Не ще и дума, Алис — отговори мистър Стенърд. — Аз не отхвърлям предложението на Бърбанк. Но не мисля, че опасността е толкова близка. Зерма ще предаде на приятелите ни, че ми трябват още няколко дни, за да уредя работите си, и тогава ще отидем да поискаме гостоприемство в Касъл Хаус…
— И когато мистър Гилбърт пристигне — каза Зерма, — поне ще намери там всички, които обича!