Зерма се сбогува с Уолтър Стенърд и дъщеря му. После, сред всеобщото вълнение, което не преставаше да се засилва, тя се върна в квартала на пристанището и кейовете, където я чакаше управителят. Двамата се качиха в лодката, за да преминат реката, и мистър Пери подхвана наново обичайния си разговор точно оттам, където го бе прекъснал.
Не се ли лъжеше мистър Стенърд, като казваше, че няма непосредствена опасност? Защото събитията щяха да я ускорят и в най-близко време Джексънвил щеше да почувствува техните удари.
Ала федералното правителство продължаваше да проявява известна сдържаност, за да запази интересите на Юга. То искаше да действува постепенно. Две години след началото на военните действия предпазливият Ейбрахам Линкълн още не бе обявил официално премахването на робството по цялата територия на Съединените щати. Трябваше да изтекат още няколко месеца, докато с президентско послание се предложи да се разреши въпросът чрез откупване и постепенно освобождаване на негрите до момента, когато бъде обявено премахването на робството и най-после се гласува отпускането на кредит от пет милиона франка и се разреши да се плаща обезщетение по хиляда и петстотин франка за всеки освободен роб. Някои от генералите на Севера се сметнаха упълномощени да отменят робството в щатите, в които бяха навлезли войските им, но досега това не бе признато официално. Бедата бе там, че още нямаше единодушно мнение по този въпрос и дори се сочеха някои военни ръководители северняци, които смятаха тази мярка за неразумна и прибързана.
Междувременно военните действия продължаваха, и то главно във вреда на конфедералистите. На 12 февруари генерал Прайс с контингент мисурийска милиция бе принуден да се оттегли от Арканзас. Знаем вече, че форт Хенри бе завзет от федералистите. Сега те се устремяваха към форт Донълсън, защищаван от силна артилерия и прикриван от четири километра външни укрепления, които обхващаха и градчето Довър. Но въпреки студа и снега този форт, застрашен от две страни — по суша от петнайсетте хиляди бойци на генерал Грант и откъм реката от канонерките на комодор Фут. — на 14 февруари падна в ръцете на федералистите с цяла южняшка дивизия — бойци и военен материал.
Това беше значителен неуспех за конфедералистите. Последиците от поражението бяха огромни. Като непосредствен резултат то доведе до отстъплението на генерал Джонстън, който бе принуден да изостави важния град Нешвил на река Къмбърланд. Жителите му, обхванати от паника, го напуснаха след генерала, а няколко дни по-късно същата съдба сполетя и Колъмбъс. Така целият щат Кентъки се върна отново под властта на федералното правителство.
Лесно можем да си представим с какви изблици на гняв, с каква жажда за мъст бяха посрещнати тези събития във Флорида. Властите се оказаха безпомощни да успокоят вълнението, което се разпространи до най-отдалечените селца в околиите. Може да се каже. че от час на час все повече растеше опасността за тия, които не споделяха възгледите на Юга и не се присъединяваха към плановете за съпротива срещу федералните армии. В Талахаси и в Сент Огъстин избухнаха размирици, които с мъка бяха потушени. Но главно в Джексънвил бунтът на простолюдието заплашваше да се изроди в прояви на непристойно насилие.
При тези обстоятелства, естествено, положението на Кемдлис Бей щеше да става все по-тревожно. Но със своите предани служители Джеймз Бърбанк можеше да устои поне на първите нападения, насочени срещу плантацията, макар че в тия времена много трудно можеха да се набавят муниции и оръжие в достатъчно количество. А в Джексънвил пряко застрашеният мистър Стенърд имаше основания да се страхува за безопасността на своето жилище, за дъщеря си, за себе си, за всички свои домашни.
Джеймз Бърбанк, съзнавайки опасностите на това положение му пишеше писмо след писмо. Няколко пъти му праща куриери с молба да дойде незабавно при него в Касъл Хаус. Там щяха да бъдат в сравнителна безопасност, а ако се наложеше да търсят друго убежище, ако трябваше да се скрият във вътрешността на страната, докато федералистите осигурят спокойствието в нея със своето присъствие, това щеше да стане по-лесно от Кемдлис Бей. Така увещаван, Уолтър Стенърд реши да напусне временно Джексънвил и да се подслони в Кемдлис Бей. Той тръгна сутринта на 23-и, колкото е възможно по-тайно, без никой да отгатне намеренията му. В дъното на малко заливче на една миля по горното течение на Сент Джонс го чакаше лодка. Мис Алис и той се качиха на нея, прекосиха бързо реката и пристигнаха в малкото пристанище, където намериха семейство Бърбанк.