Лесно можем да си представим как бяха посрещнати. Нима мис Алис не беше вече дъщеря за мисис Бърбанк? Сега всички се бяха събрали. Щяха да прекарат тия лоши дни заедно, при по-голяма сигурност и особено с по-малко грижи.
А бяха напуснали Джексънвил тъкмо навреме. На другия ден къщата на мистър Стенърд бе нападната от шайка злосторници, които маскираха насилието си с мним местен патриотизъм. Властите с мъка успяха да попречат на разграбването й. както и да предпазят няколко други жилища, които принадлежаха на честни граждани, противници на идеите на отцепниците. Явно наближаваше часът, когато тези власти щяха да бъдат свалени и заменени с главатари на метежниците.
А те не само нямаше да обуздават насилията, но напротив — щяха да ги предизвикват.
И наистина, както бе казал мистър Стенърд на Зерма. още преди няколко дни Тексар бе решил да напусне тайното си убежище, за да дойде в Джексънвил. Там той намери обичайните си другари, подбрани измежду най-долнопробните слоеве на флоридското население, дошли от разни плантации, разположени по двата бряга на реката. Тези фанатици искаха да наложат своята воля не само в градовете, но и в селата. Те поддържаха връзка с повечето от съмишлениците си в различните околии на Флорида. Поставяйки на преден план въпроса за робовладелството, от ден на ден печелеха все по-голямо влияние. Още малко и щяха да бъдат господари както в Джексънвил, така и в Сент Огъстин, където се стичаха вече какви ли не безделници, авантюристи и горски скитници, от които гъмжеше този край. Там те щяха да държат управлението, да съсредоточат в ръцете си военната и гражданската власт. Милицията и редовните войски скоро щяха да застанат рамо до рамо с тези насилници — както се случва неминуемо в смутни времена, когато насилието се смята за нещо нормално.
На Джеймз Бърбанк беше известно всичко, което ставаше извън имението му. Някои от доверените му хора, на които можеше да разчита, го държаха в течение на действията, които се готвеха в Джексънвил. Той знаеше, че Тексар се е появил отново там, че гнусното му влияние се е разпростряло сред най-низшите слоеве на населението, и то като него от испанско потекло. Когато начело на града застанеше такъв човек, това щеше да бъде пряка заплаха и за Кемдлис Бей. Ето защо Джеймз Бърбанк се подготвяше за всяка евентуалност — било за отпор, ако такъв беше възможен, било за бягство, ако се наложеше да остави Касъл Хаус да бъде опожарен и ограбен. Първата му, постоянната му грижа беше да обезпечи сигурността на семейството и приятелите си.
През тия няколко дни Зерма показа безграничната си преданост. Тя непрекъснато наблюдаваше подстъпите към плантацията, главно откъм реката. Няколко роби, които бе подбрала измежду най-умните и най-способните, стояха денонощно на пост на определени от нея места. Те щяха да известят веднага за всякакъв опит да бъде нападнато имението. Така семейство Бърбанк не можеше да бъде заварено неподготвено; то щеше да има време да се приюти в Касъл Хаус.
Но не от пряко въоръжено нападение трябваше да се безпокои Джеймз Бърбанк на първо място. Докато властта не беше още в ръцете на Тексар и хората му, те трябваше да действуват по-предпазливо. Така под натиска на общественото мнение властите бяха принудени да вземат една мярка, която щеше да задоволи донякъде привържениците на робството, настроени против северняците.
Джеймз Бърбанк беше най-видният между земевладелците във Флорида, а също и най-богатият измежду ония, чиито свободолюбиви възгледи бяха широко известни. Така че той пръв стана прицел, като му поискаха да даде обяснения защо сам е привърженик на освобождението на робите сред страна на роби.
На 26-и вечерта в Кемдлис Бей пристигна куриер, изпратен от Джексънвил, който връчи плик, адресиран до Джеймз Бърбанк.
Ето какво съобщение имаше в този плик:
„Заповядва се на мистър Джеймз Бърбанк да се яви лично утре, 27 февруари, 8 часа сутринта, в съда, пред властите на Джексънвил.“
И нищо повече.
VII. ВЪПРЕКИ ВСИЧКО!
Макар и не още гръмотевица, това беше все пак предшествуващата я светкавица.
Джеймз Бърбанк запази пълно самообладание, но какви тревоги преживя цялото семейство! Защо призовават в Джексънвил собственика на Кемдлис Бей? Та това беше заповед, а не покана да се яви пред властите. Какво искаха от него? Не беше ли тази мярка резултат от предложение да се започне следствие срещу него? Не застрашаваше ли това решение свободата му, ако не и живота му? Ако се подчинеше, ако напуснеше Касъл Хаус, щяха ли да му позволят да се върне там? Ако не се подчинеше, щяха ли да си послужат със сила, за да го принудят? И в такъв случай на какви опасности, на какви насилия щяха да бъдат изложени близките му?