— Да, дъщеричке — отговори мистър Бърбанк с престорено весел тон. — И ако утре не закуся с вас, можеш да разчиташ, че ще се върна за вечеря и ще прекараме вечерта всички заедно… Хм, слушай, макар че ще остана за малко в Джексънвил, все пак ще имам достатъчно време да ти купя нещо!… Какво би могло да ти направи удоволствие? Какво искаш да ти донеса?
— Себе си… татко… себе си!… — отвърна детето.
При тези думи, които изразяваха толкова сполучливо желанието на всички, семейството се раздели, след като Джеймз Бърбанк се разпореди да се вземат изискваните от обстоятелствата мерки за безопасност.
Нощта мина без тревога. На другия ден Джеймз Бърбанк стана още в зори и пое по бамбуковата алея, която водеше към малкото пристанище. Там той заповяда да приготвят лодка за осем часа, за да го прекара до другата страна на реката.
Когато тръгна от пристана обратно към Касъл Хаус, до него се приближи Зерма.
— Господарю — каза му тя, — неотменимо ли е решението ви? Ще заминете ли за Джексънвил?
— Непременно, Зерма, и трябва да сторя това в интерес на всички. Нали ме разбираш?
— Да, господарю! Ако откажете, бандите на Тексар може да нападнат Кемдлис Бей…
— А тази по-сериозна опасност трябва да се избегне на всяка цена! — отвърна мистър Бърбанк.
— Желаете ли да дойда с вас?
— Напротив, желая да останеш в плантацията, Зерма. Ти трябва да бъдеш тук, при жена ми, при дъщеря ми, в случай че до завръщането ми бъдат заплашени от някаква опасност.
— Няма да се отделям от тях, господарю.
— Не си ли научила нищо ново?
— Не! Зная само, че около плантацията се навъртат подозрителни хора. Изглежда, че я следят. Нощес по реката пак сновяха две-три лодки. Дали не подозират, че мистър Гилбърт е заминал на служба във федералната армия, че е под командуването на комодор Дюпон, че може да се поблазни да дойде тайно в Кемдлис Бей!
— Моят храбър син! — възкликна мистър Бърбанк. — Не! Той е достатъчно разумен, за да не извърши такава глупост!
— Ала се боя, че Тексар подозира нещо в това отношение — продължи Зерма. — Говори се, че от ден на ден влиянието му все повече нараствало. Когато бъдете в Джексънвил, пазете се от Тексар, господарю…
— Да, Зерма, като от отровно влечуго! Но аз съм нащрек. Ако в мое отсъствие се опита да предприеме нещо срещу Касъл Хаус…
— Не бойте се за нас, господарю, грижете се само за себе си, единствено за себе си. Вашите роби ще съумеят да защитят плантацията и ако е нужно, ще загинат до един. Всички са ви предани. Обичат ви. Аз знам какво мислят, какво говорят, знам какво биха сторили, Дойдоха хора от други плантации да ги насъскват към бунт… Ала те не искаха дори да ги слушат. Всички представляват едно голямо семейство, неразделно от вашето. Можете да разчитате на тях.
— Знам, Зерма, и именно на това разчитам.
Джеймз Бърбанк се прибра у дома си. Когато дойде време за заминаване, той се сбогува с жена си, с дъщеря си, с мис Алис. Обеща им да се сдържа пред съдиите, призоваващи го на съд, които и да бяха те, и да не върши нищо, което би предизвикало насилия срещу него. Непременно ще се върне още същия ден. После се сбогува с всички свои близки и тръгна. Безспорно Джеймз Бърбанк имаше причина да се бои за себе си. Но той се безпокоеше най-вече за семейството си, което оставяше в Касъл Хаус изложено на толкова опасности.
Уолтър Стенърд и Едуард Керъл го придружиха до малкото пристанище в края на алеята. Там той даде последните си разпореждания и лодката, тласкана от лек югоизточен ветрец, се отдалечи бързо от пристана на Кемдлис Бей.
След един час, към десет часа, Джеймз Бърбанк слезе на джексънвилския кей.
В момента този кей беше почти пуст. Там се намираха само неколцина чуждестранни матроси, заети с разтоварването на ладии. Затова никой не позна Джеймз Бърбанк, когато пристигна, и той можа да отиде незабелязано при един от своите познати, мистър Харви, който живееше в другия край на пристанището.
Мистър Харви се изненада и много се обезпокои, като го видя. Той не вярваше, че мистър Бърбанк ще се подчини на призовката за явяване в съда. В града също не вярваха в това. Що се отнася до подбудата на тази лаконична заповед да се представи пред съдиите, мистър Харви не можеше да каже нищо. По всяка вероятност, с цел да удовлетворят общественото мнение, смятаха да поискат от Джеймз Бърбанк обяснения за поведението му от началото на войната насам, за всеизвестните му възгледи относно робовладелството. Може би възнамеряваха дори да го арестуват, да задържат като заложник най-богатия колонист във Флорида, привърженик на Севера! Не беше ли по-добре да остане в Кемдлис Бей? Така мислеше мистър Харви. Не би ли могъл да се върне, тъй като още никой не знаеше, че е слязъл в Джексънвил?