— Вие сте повикали Джеймз Бърбанк — каза той с твърд глас.
— Джеймз Бърбанк е пред вас!
След като изпълни първоначалните формалности на разпита, отговаряйки много просто и кратко, Джеймз Бърбанк запита:
— В какво съм обвинен?
— Че се противопоставяте с думи и може би с делата си на идеите и надеждите, които трябва да се поддържат понастоящем във Флорида! — отговори съдията.
— И кой ме обвинява? — попита Джеймз Бърбанк.
— Аз!
Това беше Тексар. Джеймз Бърбанк бе познал гласа му. Но дори не обърна глава към него. Само повдигна рамене в знак на презрение към мерзкия обвинител, който го бе оклеветил пред съда.
В това време другарите, привържениците на Тексар, насърчаваха главатаря си с думи и с жестове.
— И преди всичко — каза той — искам да заявя право в лицето на Джеймз Бърбанк, че той е поддръжник на северняците! Присъствието му в Джексънвил е постоянна обида за един щат от конфедерацията! Щом е със северняците по сърце и по произход, нека се върне на Север!
— Аз съм във Флорида, защото това ми допада — отговори Джеймз Бърбанк. — От двайсет години живея в тази околия. Макар че не съм роден тук, поне се знае откъде съм дошъл Не може да се каже същото за тия, чието минало е неизвестно, отказват да живеят открито и частният им живот заслужава да бъде разгледан от съда със същото основание, както моят!
Тексар, атакуван пряко чрез този отговор, не се смути.
— А по-нататък? — попита Джеймз Бърбанк.
— По-нататък ли? — отговори испанецът. — Обвинявам Джеймз Бърбанк, че е аболиционист и води аболиционистка пропаганда в момент, когато нашият щат ще се вдигне в подкрепа на робството и е готов да пролее кръвта си, за да отблъсне федералните войски!
— Джеймз Бърбанк — каза съдията, — разбирате, че при сегашните обстоятелства това обвинение е извънредно сериозно. Ето защо ви моля да отговорите на него.
— Сър — отвърна Джеймз Бърбанк, — отговорът ми ще бъде много прост. Аз никога не съм вършил никаква пропаганда, нито възнамерявам да върша. Това обвинение е лъжливо. Що се отнася до мнението ми за робовладелството, позволете ми да го припомня тук. Вярно! Аз съм аболиционист! Вярно! Аз не одобрявам борбата, която Югът води срещу Севера! Вярно! Боя се, че Югът върви към катастрофа, която не може да избегне, и в негов интерес бих желал той да тръгне по друг път, вместо да се заплита в една война, противоречаща на разума и на световната съвест. Някой ден вие ще признаете, че тези, които ви говорят така, както аз ви говоря днес, са били прави. Ще бъде безумие да се противопоставяте, когато вече е ударил часът за реформа, за морален прогрес. Освен това отделянето на Юга от Севера би било престъпление спрямо американското отечество. Нито разумът, нито правдата, нито силата са на ваша страна и това престъпление няма да успее.
Тези думи отначало бяха посрещнати с няколко одобрителни възгласа, обаче веднага ги заглушиха по-силни викове. Мнозинството от публиката — хора, непризнаващи нито чест, нито закон — не можеше да приеме думите на Джеймз Бърбанк.
Когато съдията успя да въдвори тишина в залата, Джеймз Бърбанк взе отново думата.
— А сега — каза той — чакам да ми се отправят по-конкретни обвинения въз основа на делата, а не на мислите. Когато ги чуя, ще отговоря на тях.
Съдиите се почувствуваха много неловко от това достойно държане. Те не знаеха никаква простъпка, в която да може да бъде упрекнат мистър Бърбанк. Ролята им трябваше да се ограничи до изслушване на обвиненията и подкрепящите ги доказателства, ако имаше такива.
Тексар разбра, че ще се наложи да даде по-точни обяснения, ако иска да постигне целта си.
— Добре! — каза той. — Според мен човек не бива да се позовава на свободата на мненията по въпроса за робовладелството, когато цяла една страна се надига, за да подкрепи тази кауза. Но ако Джеймз Бърбанк смята, че има правото да мисли както си иска по този въпрос, ако е вярно, че се въздържа да търси съмишленици на своите идеи, същевременно не се въздържа да поддържа връзки с врага, който е пред вратите на Флорида!
Това обвинение в съучастничество с федералистите беше твърде сериозно при тогавашните обстоятелства. То пролича от вълнението, което премина през публиката. Все пак беше още неопределено, трябваше да се подкрепи с факти.
— Вие твърдите, че поддържам връзки с врага? — попита Джеймз Бърбанк.
— Да — потвърди Тексар.
— Уточнете се!… Настоявам!
— Добре! — подхвана Тексар. — Преди около три седмици от федералната армия или може би от флотилията на комодор Дюпон е бил изпратен куриер до Джеймз Бърбанк. Този човек е дошъл в Кемдлис Бей и е бил следен от момента, когато е тръгнал от плантацията обратно към границата на Флорида. Ще отречете ли това?