Очевидно ставаше дума за куриера, който бе донесъл писмото от младия лейтенант. Шпионите на Тексар не се бяха излъгали. Този път обвинението беше конкретно и всички чакаха с безпокойство какъв ще бъде отговорът на Джеймз Бърбанк.
Ала той не се страхуваше да признае това, което представляваше в крайна сметка чиста истина.
— Действително — каза той — по това време в Кемдлис Бей дойде човек. Но този човек беше само куриер. Той не се числеше към федералната армия и просто носеше писмо от моя син…
— От вашия син — извика Тексар, — от вашия син, който, ако сме добре осведомени, е постъпил на служба в юнионистката армия, от вашия син, който е може би в първите редици на нашествениците, настъпващи в момента към Флорида!
Пламенността, с която Тексар произнесе тези думи, безусловно направи силно впечатление на публиката. Ако Джеймз Бърбанк, след като бе признал, че е получил писмо от сина си, потвърдеше, че Гилбърт се намира в редовете на федералната армия, как щеше да се защити от обвинението, че е установил връзка с враговете на Юга?
— Желаете ли да обясните фактите, изтъквани срещу вашия син? — попита съдията.
— Не, сър — отвърна Джеймз Бърбанк с твърд глас, — и нямам какво да обяснявам. Доколкото ми е известно, тук не става дума за моя син. Обвинен съм аз, че поддържам връзки с федералната армия. Но аз отричам това и приканвам този човек, който се нахвърля върху мен единствено от лична омраза, да представи поне едно доказателство!
— Значи признава, че синът му се бие в момента срещу конфедералистите? — провикна се Тексар.
— Нямам какво да признавам… абсолютно нищо! — отговори Джеймз Бърбанк. — Редно е вие да докажете това, което изтъквате срещу мен!
— Добре!… Ще го докажа! — отвърна Тексар. — След няколко дни ще разполагам с исканото доказателство, а, когато го имам…
— Когато го имате — обади се съдията, — ще можем да се произнесем по него. А дотогава не виждам срещу какви обвинения трябва да се защищава Джеймз Бърбанк.
Произнасяйки се така, съдията говореше като честен човек. Безспорно той имаше право. За нещастие обаче това право не му се признаваше от публиката, така настроена срещу земевладелеца от Кемдлис Бей. Ето защо съмишлениците на Тексар посрещнаха думите му с ропот, дори с протести. Испанецът почувствува това и като остави настрана фактите, отнасящи се до Гилбърт Бърбанк, се върна на обвиненията, отправени пряко срещу неговия баща.
— Да — повтори той, — ще докажа всичко, което твърдя, а именно, че Джеймз Бърбанк е във връзка с врага, който се готви да нахлуе във Флорида. А междувременно възгледите, които изказва открито, възгледи, толкова опасни за робовладелството, представляват заплаха за обществото. Затова от името на всички робовладелци, които никога няма да се подчинят на игото, което Северът иска да им наложи, настоявам той да бъде арестуван…
— Да!… Да! — завикаха привържениците на Тексар, докато част от насъбралите се напразно се опитваха да протестират срещу това неоправдано искане.
Съдията успя да възстанови спокойствието в залата и Джеймз Бърбанк можа отново да вземе думата:
— В името на правдата — каза той — протестирам най-енергично срещу произвола, към който се мъчат да тласнат правосъдието! Да, аболиционист съм, вече признах това! Но мисля, че в система на управление, основаваща се на свободата, има свобода на мненията. Досега не се е смятало за престъпление да бъдеш противник на робството, а там където няма виновност, законът не може да наказва!
Одобрителните възгласи, този път по-многобройни, като че ли потвърждаваха правотата на Джеймз Бърбанк. Тексар навярно помисли, че е дошло време да смени мерника си, тъй като изстрелите му отиваха на халос. Затова не бива да се учудваме, че подхвърли на Джеймз Бърбанк следната неочаквана реплика:
— Е, щом сте против робовладелството, освободете робите си!
— Ще го направя! — отговори Джеймз Бърбанк. — Ще го направя, когато му дойде времето!
— Наистина ли? Ще го направите, когато федералната армия завладее Флорида! — отвърна Тексар. — Нужни са ви войниците на Шермън и моряците на Дюпон, за да добиете кураж да съгласувате постъпките си с вашите възгледи! Разумно е, но подло!
— Подло ли?… — извика Джеймз Бърбанк възмутен, тъй като не разбираше, че неговият противник му готви клопка.
— Да, подло! — повтори Тексар. — Защото едва ли ще посмеете накрая да приложите убежденията си на практика! Всъщност може да се помисли, че целта ви е просто да спечелите лесно популярност, за да се харесате на северняците! Да! Привидно вие сте противник на робството, ала в действителност от личен интерес сте за запазването на робовладелството!