При тази обида Джеймз Бърбанк се изправи. Той пронизваше обвинителя си с презрителен поглед. Това вече не можеше да се изтърпи. Такова обвинение в лицемерие беше явно в разрез с целия му неопетнен и честен живот.
— Жители на Джексънвил — провикна се той така, че да бъде чут от цялата тълпа, — от днес нататък аз нямам вече нито един роб; от днес обявявам премахването на робството в цялото имение Кемдлис Бей!
Отначало това смело изявление бе посрещнато само с „ура“. Да! За да го направиш, наистина трябва да имаш смелост. Може би повече смелост, отколкото благоразумие! Джеймз Бърбанк се бе увлякъл от възмущението си.
Ала очевидно тази мярка щеше да накърни интересите на другите плантатори във Флорида. Затова сред публиката в съдебната зала веднага настъпи реакция. Първоначалните аплодисменти, отправени към собственика на Кемдлис Бей, скоро бяха заглушени от крясъците не само на привържениците на робството по принцип, но и на всички ония, които дотогава се отнасяха безразлично към въпроса за робовладелството. А приятелите на Тексар щяха да се възползуват от този поврат, за да се нахвърлят върху Джеймз Бърбанк, ако лично испанецът не бе ги възпрял.
— Оставете го! — каза той. — Джеймз Бърбанк сам се обезоръжи!… Сега той е в нашите ръце!
Тези думи, чието значение скоро ще разберем, бяха достатъчни, за да възпрат всички тия привърженици на насилието Така че никой не закачи Джеймз Бърбанк, когато съдиите му казаха, че може да си върви. Поради липса на каквото и да било доказателство нямаше основание да бъде затворен, както искаше Тексар. Ако по-късно испанецът, който поддържаше показанията си, представеше доказателства, разкриващи съучастието на Джеймз Бърбанк с неприятеля, съдиите щяха да възобновят делото. Дотогава Джеймз Бърбанк трябваше да остане свободен. Но наистина тази декларация за освобождаване на персонала на Кемдлис Бей, направена публично, щеше по-късно да бъде използувана против градските власти и в изгода на партията на метежниците.
Както и да е. макар че на излизане от съда подир Джеймз Бърбанк тръгна твърде враждебно настроена срещу него тълпа, милицията успя да го предпази от насилие. Чуха се подсвирквания и закани, но до изстъпления не се стигна. Очевидно влиянието на Тексар го предпазваше. Така Джеймз Бърбанк можа да стигне до пристанищните кейове, където го чакаше лодката му. Там той се сбогува с приятеля си мистър Харви, който нито за миг не бе се отделял от него. След това бързо се отдалечи от брега и престана да чува виковете, с които го изпращаха джексънвилските кресльовци.
Тъй като настъпи отлив, лодката се забави и едва след два часа стигна до пристана на Кемдлис Бей, където цялото семейство чакаше Джеймз Бърбанк. Каква беше радостта на тази шепа хора, когато го видяха отново. А имаше толкова причини за безпокойство, че можеше да бъде разделен от близките си!
— Ето! — каза той на малката Ди, която го целуваше. — Бях ти обещал да се върна за вечеря, миличка, а както знаеш, аз никога не изменям на обещанията си!
VIII. ПОСЛЕДНАТА РОБИНЯ
Същата вечер Джеймз Бърбанк осведоми близките си за случилото се в съда. Разказа им за гнусното държане на Тексар. Именно под натиска на този човек и на джексънвилското простолюдие бе изпратена в Кемдлис Бей съдебната призовка. Поведението на съдиите в този случай заслужаваше само похвала. На обвинението за връзки с федералистите те бяха отговорили с искане да се обоснове с доказателство. А тъй като Тексар не бе могъл да представи такова доказателство, Джеймз Бърбанк бе оставен на свобода.
Обаче при тези необосновани обвинения бе споменато името на Гилбърт. Изглежда, никой не се съмняваше, че младият човек служи в армията на Севера. И дали отговорът на този въпрос не представляваше полупризнание от страна на Джеймз Бърбанк?
Лесно можем да разберем в този момент страховете, тревогите на мисис Бърбанк, на мис Алис, на цялото семейство, застрашено по тоя начин. Поради липса на сина, който им се бе изплъзнал, дали джексънвилските фанатици нямаше да се нахвърлят върху бащата? Тексар сигурно се хвалеше, когато обеща до няколко дни да представи доказателство. Но в края на краищата не беше изключено да успее да намери такова доказателство и тогава положението щеше да стане крайно обезпокоително.
— Клетият ми Гилбърт! — възкликна мисис Бърбанк. — Като си представя колко е близо до Тексар, решен да направи всичко, за да постигне целта си!