— Не бихме ли могли да му съобщим за това, което стана в Джексънвил? — обади се мис Алис.
— Да! — подкрепи я мистър Стенърд. — И не трябва ли преди всичко да го предупредим, че всяко неблагоразумие от негова страна ще има най-пагубни последици за близките му и за него!
— А как да го предупредим? — възрази Джеймз Бърбанк. — Няма никакво съмнение, че около Кемдлис Бей непрекъснато се въртят шпиони. Куриерът, изпратен ни от Гилбърт, вече е бил проследен. Всяко писмо, което напишем, може да попадне в ръцете на Тексар. Всеки човек, когото изпратим с устно съобщение, рискува да бъде задържан по пътя. Не, приятели, да не предприемаме нищо, което би влошило това положение, и дай боже федералната армия час по-скоро да завземе Флорида! Това е особено наложително за малцинството от честни хора, застрашено от нечестните, които са мнозинството в щата!
Джеймз Бърбанк имаше право. Тъй като плантацията явно се намираше под непрекъснато наблюдение, твърде непредпазливо беше да поддържат връзка с Гилбърт. Ала наближаваше моментът, когато Джеймз Бърбанк и настанилите се във Флорида северняци щяха да бъдат в безопасност под защитата на федералната армия.
Всъщност още на другия ден комодор Дюпон трябваше да отплава от Едисто. И сигурно преди да изтекат три дни, щеше да се получи вест, че флотилията се е спуснала покрай бреговете на Джорджия и се готви да навлезе в залива Сент Ендрюз.
Тогава Джеймз Бърбанк разправи за сериозния инцидент, разиграл се пред джексънвилските съдии. Каза как бил принуден да отговори на предизвикателството, хвърлено от Тексар относно робите в Кемдлис Бей. Как, убеден в правото си и подтикван от съвестта си, обявил публично премахването на робството в цялото си имение. Това, което никой южен щат не бе си позволил още да провъзгласи, без да е принуден със силата на оръжието, той го бе сторил свободно и по своя воля.
Оповестяване колкото смело, толкова и великодушно! Какви щяха да бъдат последиците от него, никой не можеше да предвиди. Във всеки случай то нямаше да подобри опасното положение на Джеймз Бърбанк в този робовладелски щат. Възможно беше дори да предизвика известни опити за бунт сред робите в други плантации. Но какво от това! Семейство Бърбанк, развълнувано от благородството на този жест, одобри безрезервно постъпката на своя глава.
— Джеймз — каза мисис Бърбанк, — каквото и да се случи, ти си имал право да отговориш така на гнусните клевети, които тоя Тексар безсрамно е отправил срещу теб!
— Ние се гордеем с вас, татко! — добави мис Алис, служейки си за пръв път с такова обръщение към мистър Бърбанк.
— И така, скъпа дъще — отговори Джеймз Бърбанк, — когато Гилбърт и федералистите навлязат във Флорида, те вече няма да намерят нито един роб в Кемдлис Бей!
— Благодаря ви, мистър Бърбанк — обади се тогава Зерма, — благодаря ви от мое име и от името на сънародниците си. Що се отнася лично до мен, аз никога не съм се чувствувала робиня у вас. С вашата доброта, с вашето великодушие отдавна съм толкова свободна, колкото съм днес!
— Имаш право, Зерма — отвърна мисис Бърбанк. — Каквато и да си, робиня или свободна, ние винаги ще те обичаме!
Зерма напразно се опита да скрие вълнението си. Тя сграбчи Ди в обятията си и я притисна до гърдите си.
Мистър Керъл и мистър Стенърд стиснаха горещо ръка на Джеймз Бърбанк. По този начин те му даваха да разбере, че одобряват и приветствуват тази смела и справедлива постъпка.
Семейство Бърбанк, трогнато от това великодушие, очевидно забравяше в тоя момент какви усложнения можеше да предизвика в бъдеще поведението на Джеймз Бърбанк.
Така че никой в Кемдлис Бей не мислеше да упреква Джеймз Бърбанк, може би с изключение на управителя Пери, когато научеше за случилото се. Но той извършваше служебна обиколка из плантацията и трябваше да се върне чак вечерта.
Беше вече късно. Разделиха се, след като Джеймз Бърбанк съобщи, че на другия ден ще връчи на робите си акт за освобождаване.
— Искаме да бъдем с теб, Джеймз, когато им известяваш, че са свободни! — обади се мисис Бърбанк.
— Да, всички! — присъедини се Едуард Керъл.
— Може ли и аз, татко? — попита малката Ди.
— Да. миличкото ми, може!
— Добра ми Зерма — добави момиченцето, — нима ще ни напуснеш след това?
— Не, чедо мое! — отговори Зерма. — Не! Никога няма да те напусна!
След като се взеха обичайните предпазни мерки за сигурността на Касъл Хаус, всеки се оттегли в стаята си.
На другия ден първият, когото Джеймз Бърбанк срещна в оградения парк, беше тъкмо мистър Пери. Тъй като тайната оставаше напълно запазена, управителят не знаеше още нищо за нея. Скоро той я научи от устата на самия Джеймз Бърбанк, който впрочем и очакваше смайването на мистър Пери.