През тоя ден на негрите бе наредено да се съберат в оградения парк пред Касъл Хаус. Там собственикът на Кемдлис Бей щеше да им направи важно съобщение.
Малко преди три часа — определения за събранието час — целият персонал наизлиза от колибите си и започна да се събира пред Касъл Хаус. След като се наобядваха, тези честни хора не се върнаха нито в работилниците, нито на нивите, нито на сечищата. Те искаха да се поиздокарат, да сменят работното си облекло с по-чисти дрехи, както ставаше винаги, когато им отваряха вратата на оградата. Така че сега цареше голямо оживление, хората сновяха от колиба на колиба, докато управителят обикаляше „махалите“ и си мърмореше:
— Като си помисля, че в този момент още може да се търгува с тия негри, защото продължават да са стока! А няма да мине един час, и вече не ще бъде позволено нито да се купуват, нито да се продават! Да, ще го повтарям до последния си дъх! Това е противоестествено, каквото и да правят и да говорят мистър Бърбанк, а след него и президентът Линкълн, а след президента Линкълн и всички федералисти северняци, и всички либерали от двата свята!
В този момент Пигмалион, който не знаеше още нищо, изскочи пред управителя.
— Защо ни викат, мистър Пери? — попита Пиг. — Ще бъдете ли тъй добър да ми кажете?
— Да, глупчо! За да те…
Управителят се спря, тъй като не искаше да издава тайната. Току-що му бе хрумнало нещо.
— Ела тука, Пиг! — каза той. Пигмалион се приближи.
— Дърпам ли ти понякога ушите, момчето ми?
— Да, мистър Пери, защото, макар и да противоречи на всякаква човешка или божествена справедливост, това е ваше право.
— Е, щом е мое право, ще си позволя още веднъж да се възползувам от него!
И без да обръща внимание на виковете на Пиг, но и без да му причинява особена болка, той го задърпа за ушите, които и без това бяха доста дълги. Всъщност, като упражни за последен път правото си над един от робите на плантацията, управителят почувствува облекчение.
В три часа Джеймз и близките му се появиха на външното каменно стълбище на Касъл Хаус. В ограденото място се бяха събрали седемстотин роби — мъже, жени и деца, дори двайсетина от ония стари негри, които, откакто ги бяха признали негодни за всякаква работа, намираха осигурено убежище за старостта си в колибите на Кемдлис Бей.
Тутакси се възцари дълбока тишина. По знак на Джеймз Бърбанк мистър Пери и помощникуправителите заповядаха на персонала да се приближи така, че всички да могат да чуват ясно съобщението, което ще им се направи.
Джеймз Бърбанк взе думата.
— Приятели — заговори той, — знаете, че населението на Съединените щати се е вкопчило в гражданска война, която трае вече дълго и за нещастие е твърде кръвопролитна. Истинската причина за тази война беше въпросът за робството. Югът, водейки се единствено от това, което смята за свои интереси, иска робството да се запази, Северът в името на човечността иска то да бъде премахнато в Америка. Бог помогна на защитниците на една справедлива кауза и победата се произнесе вече неведнъж в полза на тия. които се бият за освобождението на цяла една човешка раса. Отдавна е известно на всички, че аз, верен на произхода си, винаги съм споделял идеите на Севера, без да съм имал възможност да ги приложа. Ала обстоятелствата се стекоха така, че мога да ускоря момента, когато ще бъда в състояние да подкрепя убежденията си с дела. Така че слушайте какво ще ви съобщя от името на цялото си семейство.
Между слушателите се понесе глух шепот на вълнение, но почти веднага утихна. И тогава Джеймз Бърбанк с глас, който се чуваше навсякъде, обяви следното:
— От днес, 28 февруари 1862 година, робите от плантацията се освобождават от всякакво робство. Те могат да разполагат със себе си. В Кемдлис Бей има вече само свободни хора!
Най-напред радостта на тези новоосвободени се изрази във възгласи „ура“, които се раздадоха отвред. Размахаха се ръце в знак на благодарност. Името на Бърбангт се произнасяше с възторг. Всички се приближиха до стълбището. Мъже, жени и деца искаха да целунат ръцете на своя освободител. Цареше неописуем възторг, проявяващ се още по-силно поради това, че беше спонтанен. Можем да си представим как ръкомахаше, ораторствуваше и се пъчеше Пигмалион.