Тогава до първите стъпала на стълбището се приближи един стар негър, най-възрастният от персонала. Там той вдигна глава и заговори с дълбоко развълнуван глас:
— От името на бившите роби в Кемдлис Бей, отсега нататък свободни, приемете нашата благодарност, мистър Бърбанк, загдето чухме от вас първите думи за освобождение от робството, произнесени в щат Флорида!
Говорейки, старият негър се изкачи бавно по стъпалата. Когато стигна до Джеймз Бърбанк, целуна ръцете му и тъй като малката Ди му протягаше ръчици, той я показа на другарите си.
— Ура!… Ура за мистър Бърбанк!
Тези викове, ехтейки радостно във въздуха, навярно отнесоха до Джексънвил, на другия бряг на Сент Джонс, вестта за великия акт, който бе току-що извършен.
Семейството на Джеймз Бърбанк беше трогнато дълбоко. Напразно се опитваше да уталожи тези прояви на възторг. Най-после Зерма успя да ги усмири, когато я видяха да се втурва към стълбището, за да вземе на свой ред думата.
— Приятели — каза тя, — ето че сега всички сме свободни благодарение на великодушието, на човечността на този, който беше наш господар, и то най-добрият от господарите!
— Да!… Да!… — закрещяха стотици гласове, сливащи се в единен порив на признателност.
— Значи всеки от нас може занапред да разполага със себе си — продължи Зерма. — Всеки може да напусне плантацията, да се възползува от свободата си така, както му налага интересът. Що се отнася до мен, аз ще се вслушам в гласа на сърцето си и съм уверена, че повечето от вас ще направят като мен. Шест години вече, откакто съм постъпила в Кемдлис Бей. Мъжът ми и аз живяхме тук и желаем тук да завършим живота си. Ето защо умолявам мистър Бърбанк да ни позволи да останем при него като свободни хора, така както бяхме при него като роби… Нека тия. които желаят това…
— Всички!… Всички!…
И тези думи, повторени хилядократно, показваха колко беше ценен господарят на Кемдлис Бей, каква връзка на дружба и признателност го свързваше с всички освободени роби от имението му.
Тогава Джеймз Бърбанк взе думата. Той каза. че които желаят да останат в плантацията, могат да сторят това и при новите условия. Възнаграждението за свободния труд и правата на новоосвободените ще се уредят с общо споразумение. Добави, че по-напред трябва да се узакони положението. За тази цел всеки от негрите ще получи за семейството си и за себе си документ за освобождение, който ще му позволи да заеме при човешки условия полагаемото му се място.
И помощникуправителите направиха това незабавно.
Решил отдавна да освободи робите си. Джеймз Бърбанк вече бе изготвил тези документи и всеки негър си го получи с най-трогателни изяви на признателност.
Денят завърши с веселие. Макар че от следващия ден целият персонал трябваше да се върне на обичайната си работа, през тоя ден плантацията празнуваше. Семейство Бърбанк, заобиколено от тези честни хора, получи най-искрени доказателства за дружба, както и уверения за безгранична преданост.
Ала управителят Пери сновеше сред бившето си човешко стадо като страдаща душа и Джеймз Бърбанк го запита:
— Е. Пери. какво ще кажете?
— Ще кажа. мистър Джеймз — отговори той. — че макар и вече да са свободни, тези африканци са родом от Африка и не са променили цвета си! Черни са се родили, черни ще си умрат…
— Но ще живеят като бели — отвърна с усмивка Джеймз Бърбанк. — а това е важното!
Тази вечер семейство Бърбанк се събра на трапезата в Касъл Хаус наистина щастливо и трябва да добавим, уверено в бъдещето. Още няколко дни и сигурността на Флорида щеше да бъде напълно обезпечена. Впрочем никаква лоша вест не бе дошла от Джексънвил. Възможно е държането на Джеймз Бърбанк пред съдиите да бе направило благоприятно впечатление на мнозинството от жителите.
На тази вечеря присъствуваше управителят Пери, който волю-неволю трябваше да участвува в нещо, на което не би могъл да попречи. Дори беше настанен срещу най-стария негър, поканен от Джеймз Бърбанк като че ли за да покаже по-добре чрез него, че освобождението, дадено на него и на събратята му, не е празни думи, хрумнали на господаря на Кемдлис Бей. Навън ехтяха весели викове, а паркът беше озарен от празничните огньове, запалени на различни места из плантацията. Към средата на вечерята се яви депутация, която носеше на малката щерка великолепен букет — безспорно най-хубавият, поднасян досега на „мис Ди Бърбанк от Касъл Хаус“. Двете страни си разменяха поздравления и благодарности с дълбоко вълнение.