Нищо чудно, че при тези обстоятелства Тексар, облягайки се на схващанията и интересите, обединени в защита на една и съща кауза, успя да се наложи, колкото и малко уважение да вдъхваше неговата личност. Занапред той щеше да може да действува като господар, и то не толкова за да организира съпротивата със съдействието на южняците и да отблъсне флотилията на комодор Дюпон. колкото да задоволи порочните си инстинкти.
Именно по тази причина или по-точно поради омразата, която изпитваше към семейство Бърбанк, първата работа на Тексар беше да реагира на освобождаването на робите в Кемдлис Бей с това разпореждане, което задължаваше всички освободени роби да напуснат околията в срок от четиридесет и осем часа.
Като действувам така. аз защищавам интересите на пряко застрашените плантатори. Да, те не могат да не одобрят тази наредба, която преди всичко ще предотврати въстание на робите в целия щат Флорида.
Ето защо мнозинството подкрепи безрезервно това разпореждане на Тексар. колкото и своеволно да беше то. Да, своеволно, несправедливо, необосновано! Джеймз Бърбанк с право освобождаваше своите роби. Той имаше това право от край време. Можеше да го упражни дори преди войната да бе предизвикала разкол в Съединените щати по въпроса за робовладелството. Нищо не би могло да му отмени това право. Мярката, взета от Тексар, не се основаваше нито на справедливостта, нито на законността.
И преди всичко Кемдлис Бей щеше да бъде лишен от естествените си защитници. Тук испанецът бе постигнал целта си напълно.
В Касъл Хаус добре разбираха това и може би съжаляваха, че Джеймз Бърбанк не бе изчакал деня, когато можеше да действува без никаква опасност. Но, както знаем, след като бе обвинен пред джексънвилските съдии, че пренебрегва убежденията си, и му бе поискано да ги подкрепи с дела, той не можа да сдържи възмущението си и направи публично изявление, а после, също публично, обяви пред персонала на плантацията освобождаването на негрите от Кемдлис Бей.
А тъй като това бе влошило положението на семейство Бърбанк и неговите гости, трябваше да се реши час по-скоро какво да се прави при тия обстоятелства.
И преди всичко — този въпрос бе обсъден още същата вечер — не е ли по-добре да се отмени освобождаването на робите? Не! Това не би променило с нищо състоянието на нещата. Тексар нямаше да бъде задоволен с тази закъсняла отмяна. Пък и самите негри от имението, като научеха за решението, взето против тях от новите власти в Джексънвил, веднага до един биха последвали примера на Зерма. Щяха да скъсат всички документи за освобождаване. За да не напущат Кемдлис Бей, за да не бъдат изгонени от околията, всички щяха да се върнат отново в положението си на роби до деня, когато с държавен закон получеха правото да бъдат свободни и да живеят свободно където пожелаят.
Но каква полза от това? Решени да защищават заедно с бившия си господар плантацията, станала техен истински дом, нима сега, когато бяха освободени, нямаше да го вършат със същото усърдие? Да, без съмнение, и Зерма гарантираше за това. Ето защо Джеймз Бърбанк реши да не отменя вече стореното. Всички бяха на неговото мнение. И не се излъгаха, защото още на другия ден, когато стана известна новата наредба, издадена от джексънвилския комитет, всички в Кемдлис Бей обявиха своята преданост, засвидетелствуваха своята вярност. Ако на Тексар му хрумнеше да приложи наредбата си, щеше да срещне съпротива. Ако му хрумнеше да си послужи със сила, щяха да му отговорят със сила.
— Пък и събитията се развиват бързо — каза Едуард Керъл.
— След два дни, а може и след двайсет и четири часа въпросът за робството във Флорида ще се реши. Вдругиден федералната флотилия вероятно ще е форсирала устието на Сент Джонс и тогава…
— Ами ако милицията, подкрепяна от конфедералните войски, реши да се съпротивява? — забеляза мистър Стенърд.
— Дори и да се съпротивяват, съпротивата им не ще трае дълго! — отговори Едуард Керъл. — Как могат да се противопоставят на минаването на комодор Дюпон през устието, на десанта на Шермъновите войски, на завземането на пристанищата Фернандина, Джексънвил или Сент Огъстин, като нямат нито кораби, нито канонерки? Щом завладеят тези пунктове, федералистите ще бъдат господари на Флорида. Тогава Тексар и хората му няма да имат друг изход, освен да избягат…