В момента, когато Тексар прекрачваше последното стъпало на трапа, за да се настани на рубката, една жена се готвеше да слезе в салона. Тя се отдръпна, щом този човек се изпречи пред нея. Тази жена беше метиска, слугиня на семейство Бърбанк.
——
’Форт Съмтър укрепление при входа на пристанище Чарлстън в щат Южна Каролина, нападнато и превзето от конфедералистите след отцепването на южните ща ги. Б. пр.
2Вантрилок човек, който говори така, като че ли звуковете излизат от корема му. Б. пр.
Озовавайки се така ненадейно пред заклетия враг на господаря си, най-напред тя почувствува непреодолимо отвращение. Без да се спира пред злобния поглед, хвърлен й от Тексар, тя се дръпна встрани. А той, повдигайки рамене, се обърна към другарите си.
— Да. това е Зерма — провикна се той, — една от робините на Джеймз Бърбанк. който се представя за противник на робството!
Зерма не отвърна нищо. Когато входът на рубката се освободи, тя слезе в големия салон на „Шенън“, без да показва, че придава особено значение на тези думи.
А Тексар се насочи към носовата част на парахода. Там, след като запали пура. без да се занимава повече с другарите си, които го бяха последвали, той като че ли се залови да наблюдава внимателно левия бряг на Сент Джонс по границата на околията Пътнам.
В това време на кърмата на „Шенън“ също се водеше разговор за хода на войната. След оттеглянето на Зерма Джеймз Бърбанк бе останал сам с двамата приятели, които го бяха придружавали до Сент Огъстин. Единият беше шуреят му мистър Едуард Керъл, а другият — мистър Уолтър Стенърд, флоридеи, който живееше в Джексънвил. Те също говореха доста оживено за кървавата борба, изходът от която беше въпрос на живот или смърт за Съединените щати. Но както ще видим. Джеймз Бърбанк, съдейки от резултатите, я преценяваше по-другояче в сравнение с Тексар.
— Бързам да се върна в Кемдлис Бей — каза той. — Вече два дена откак сме заминали. Дали няма нещо ново във връзка с войната? Възможно е Дюпон и Шермън вече да са завладели Порт Ройъл и островите на Южна Каролина.
— Във всеки случай това може да се очаква скоро — отвърна Едуард Керъл. — и много бих се учудил, ако президентът Линкълн не реши да доведе войната чак до Флорида.
— Това отдавна трябваше да стане! — подзе отново Джеймз Бърбанк. — Да! Крайно време е Федерацията да обуздае всички тия южняци в Джорджия и Флорида, които мислят, че са толкова далеч, че никой не може да ги достигне! Виждате ли до каква безочливост може да доведе това тъмни личности като тоя Тексар! Той се чувствува подкрепян от робовладелците в щата, насъсква ги срещу нас. привържениците на Севера, а превратностите на войната правят положението ни все по-трудно и по-трудно!
— Имаш право. Джеймз — отговори Едуард Керъл. — Флорида трябва час по-скоро да мине отново под властта на вашингтонското правителство. Да. с нетърпение очаквам федералната армия да дойде тук. за да въведе ред. иначе ще бъдем принудени да изоставим плантациите си.
— Та това е въпрос само на дни, скъпи ми Бърбанк — обади се Уолтър Стенърд. — Завчера, когато тръгвах от Джексънвил, хората започваха да се безпокоят от приписваните на комодор Дюпон намерения да форсира фарватера1 на Сент Джонс. А това даде повод за заплахи срещу ония, които не мислят като привържениците на робството. Много се опасявам, че скоро чрез някакъв метеж ще свалят градските власти и ще ги заменят с най-долни типове!
— Това не ме учудва — отвърна Джеймз Бърбанк. — Така че с приближаването на федералната армия трябва да очакваме много лоши дни! Но те не могат да се избягнат.
— Е, какво да се прави? — продължи Уолтър Стенърд. — Ако в Джексънвил и дори на няколко места във Флорида се намерят неколцина честни колонисти, които да мислят като нас по въпроса за робството, все пак те не биха били достатъчно многобройни, за да могат да се противопоставят на изстъпленията на отцепниците. За безопасността си трябва да разчитаме единствено на пристигането на федералистите и ако те вече са решили да се намесят, добре ще бъде .това да стане час по-скоро.
— Да!… Да дойдат — провикна се Джеймз Бърбанк — и да ни избавят от тези негодници!
Скоро ще се убедим дали имаха право да говорят така и да изпитват такива опасения северняците, които поради семейни или материални интереси бяха принудени да живеят сред население, придържащо се към робовладелството, и да се съобразяват с обичаите на страната.
Това, което Джеймз Бърбанк и приятелите му мислеха за войната, беше вярно. Федералното правителство наистина подготвяше експедиция с цел да подчини Флорида. Ставаше дума не толкова да завладее този щат или да го жупира, колкото да прекъсне всички пътища на контрабандистите, чийто занаят се състоеше в пробиване на морската блокада, за да изнасят местните продукти и да внасят оръжие и боеприпаси. Затова „Шенън“ вече не се осмеляваше да обслужва южните брегове на Джорджия. които се намираха тогава под властта на генералите-северняци. От благоразумие той спираше на границата, малко над устието на Сент Джонс. на север от остров Амелия, в пристанището Фернандина. Оттам започва железопътната линия за Сидър Кийз, която пресича косо Флоридския полуостров и стига до Мексиканския залив. Над остров Амелия и река Сент Мериз „Шенън“ би рискувал да бъде пленен от федералистките кораби, които наблюдават непрекъснато тази част от крайбрежието.