— Вярно! Нямам и не ще имам занапред. Ала мистър Бърбанк няма да ме изгони от плантацията, където, да не се хваля, все пак принасям някаква полза!
— Напротив, ще те изгони!
— Ще ме изгони ли?
— Несъмнено. Когато му принадлежеше, можеше да те държи, дори и да не вършиш нищо. Но откакто не му принадлежиш вече, ако продължаваш да не искаш да работиш, като нищо ще те изгони и ще видим тогава каква полза ще имаш от свободата си, нещастни глупако!
Очевидно Пиг никога не бе гледал на въпроса от тая страна.
— Но как така, мистър Пери — продължи той, — мислите ли, че мистър Бърбанк ще бъде толкова жесток, та…
— Не жестокостта — отвърна управителят, — а логиката води до това. Пък и независимо дали мистър Джеймз желае, или не, има заповед на джексънвилския комитет, с която се нарежда „да се изгонят всички освободени роби от територията на Флорида.“
— Значи е вярно?
— Напълно вярно, и ще видим как ти и твоите другари ще се отървете сега, когато вече нямате господар.
— Аз не искам да напущам Кемдлис Бей! — извика Пигмалион… — Щом съм свободен…
— Да!… Свободен си да заминеш, ала не си свободен да стоиш тук! Ето защо ги заповядвам да си вдигаш партушините!
— А какво ще стане с мен?
— Това си е твоя работа!
— Но в края на краищата, щом съм свободен… — подзе отново Пигмалион, който все държеше на своето.
— Изглежда, че това не е достатъчно!
— Кажете ми тогава какво да правя, мистър Пери!
— Какво да правиш ли? Е, слушай… и следи мисълта ми, ако можеш.
— Следя я.
— Ти си свободен, нали?
— Да. разбира се, мистър Пери, и ви повтарям, имам в джоба си документ за освобождаване.
— В такъв случай, скъсай го!
— Дума да не става.
— Щом отказваш, тогава виждам само един начин да останеш в страната, ако искаш.
— Какъв?
— Да си смениш цвета, тъпако! Смени го, Пиг, смени го! като станеш бял, ще имаш право да останеш в Кемдлис Бей! Иначе не можеш!
Доволен, че е дал този малък урок на суетния Пиг, управителят му обърна гръб.
Отначало Пиг стоеше дълбоко замислен. Разбираше добре, че за да запази мястото си, не е достатъчно да не е вече роб. Трябваше да бъде още и бял. А какво да направи, дявол да го вземе, за да стане бял, когато природата го е създала чер като абанос!
Тогава Пигмалион тръгна обратно към служебните пристройки на Касъл Хаус, почесвайки се така, че щеше да одере кожата си.
Малко преди пладне Джеймз Бърбанк и Едуард Керъл се върнаха в Касъл Хаус. Те не бяха забелязали нищо обезпокоително откъм Джексънвил. Лодките стояха на обичайните си места, едни привързани за пристанищните кейове, други закотвени насред реката. Обаче от другата страна на реката имаше раздвижване на войски. Няколко отреда конфедералисти се бяха показали на левия бряг на Сент Джонс и сега се насочваха на север към околията Насо. Наглед като че ли още нищо не заплашваше Кемдлис Бей.
Когато стигнаха до границата на естуара, Джеймз Бърбанк и спътникът му насочиха погледите си към морската далечина. Нито едно платно не се появяваше там, на хоризонта не се издигаше никакъв дим на параход, който би показвал присъствието или приближаването на ескадра. Що се отнася до приготовленията за отбрана по тази част от флоридския бряг, те изобщо не съществуваха. Нямаше нито брегови батареи, нито окопи. Изобщо никакво средство за защита на естуара. Ако федералните кораби се появяха пред залива Насо или’ пред устието на Сент Джонс, те биха могли да проникнат там безпрепятствено. Вярно, че фарът Пабло не работеше, разглобеният му фенер вече не осветяваше проливите. Ала това можеше да затрудни влизането на флотилията само нощем.
Ето тези сведения донесоха мистър Бърбанк и мистър Керъл. когато се върнаха за обед.
Изобщо можеха да бъдат спокойни, че в Джексънвил не се забелязва никакво раздвижване, което да събуди опасения от предстоящо нападение срещу Кемдлис Бей.
— Е, добре! — обади се мистър Стенърд. — Но аз се безпокоя, че корабите на комодор Дюпон още не се виждат! Тук има закъснение, което ми се струва необяснимо!
— Да! — отвърна Едуард Керъл. — Ако тази флотилия е излязла от залива Сент Ендрюз или е поела по море завчера. сега би трябвало да бъде при Фернандина!
— От няколко дни времето е много лошо — отговори Джеймз Бърбанк. — Възможно е при тия странични западни ветрове Дюпон да е бил принуден да се отдалечи навътре в морето.
Но тази сутрин вятърът утихна и не бих се учудил, ако още довечера…
— Чул те господ, скъпи ми Джеймз — каза мисис Бърбанк, — и дано ни помогне!
— Мистър Джеймз — забеляза Алис, — щом фарът Пабло не може вече да бъде запален, как флотилията би могла да проникне тази нощ в Сент Джонс?