— Действително в Сент Джонс ще бъде невъзможно, мила Алис — отвърна Джеймз Бърбанк. — Но преди да атакуват устието на реката, федералистите трябва да завземат първо остров Амелия, а после — паланката Фернандина. за да сложат ръка на железопътната линия до Сидър Кийз. Аз очаквам да видя корабите на комодор Дюпон по Сент Джонс не по-рано от три-четири дни.
— Имаш право, Джеймз — обади се Едуард Керъл, — и се надявам, че завземането на Фернандина ще бъде достатъчно, за да накара конфедералистите да минат в отстъпление. Възможно е дори милицията да изостави Джексънвил, без да дочака пристигането на канонерките. В такъв случай Кемдлис Бей вече няма да бъде застрашено от Тексар и неговите метежници…
— Това е напълно допустимо, приятели! — отвърна Джеймз Бърбанк. — Щом федералистите стъпят на територията на Флорида, не е нужно нищо повече, за да бъде гарантирана нашата сигурност!… Има ли нещо ново в плантацията?
— Нищо, мистър Бърбанк — отговори мис Алис. — Научих от Зерма, че негрите са се върнали на работа в дъскорезниците, работилниците и горите. Тя уверява, че са винаги готови да се жертвуват до последен човек за отбраната на Кемдлис Бей.
— Да се надяваме все пак, че няма да се наложи предаността им да бъде подложена на такова изпитание! Бих се учудил, ако негодниците, които се натрапиха насила на честните хора, не избягат от Джексънвил, щом забележат федералистите край бреговете на Флорида. Но все пак да бъдем нащрек. Желаете ли, Стенърд. след обеда да дойдете с мен и Керъл на обиколка? Възнамеряваме да обходим най-незащитената част от имението. Не искам вие, скъпи приятелю, и Алис да бъдете изложени на по-големи опасности в Касъл Хаус, отколкото в Джексънвил. Откровено казано, няма да си простя, че ви накарах да дойдете тук, ако нещата вземат лош обрат!
— Драги Джеймз — отвърна Стенърд, — ако бяхме останали у дома си в Джексънвил, вероятно сега щяхме да бъдем прицел на репресии от страна на властите, подобно на всички други противници на робството…
— Във всеки случай, мистър Бърбанк — вметна Алис, — щом опасностите ще бъдат по-големи тук, не е ли по-добре да ги посрещнем заедно?
— Да, мила дъще — отвърна Джеймз Бърбанк. — Впрочем надявам се и мисля, че Тексар няма дори да има време да приложи наредбата си спрямо нашия персонал!
Цял следобед, чак до вечеря, Джеймз Бърбанк и двамата му приятели обикаляха различните негърски махали. Придружаваше ги мистър Пери. Можаха да се убедят, че духът на негрите е много висок. Джеймз Бърбанк сметна за уместно да обърне внимание на своя управител върху усърдието, с което новоосвободените са се заловили отново за работата си. Нито един не отсъствуваше.
— Да!… Да!… — отговори Пери. — Само че да видим как ще свършат работата си сега!
— Ех, Пери, нима мислиш, че тези честни негри са сменили ръцете си, след като са сменили положението си?
— Не още, мистър Бърбанк — отвърна твърдоглавецът. — Но скоро ще забележите, че ръцете им не са същите…
— Не говори така, Пери! — отвърна весело Джеймз Бърбанк. — Мисля, че ръцете им пак ще си бъдат с пет пръста, пък и не може да им се иска да имат повече!
Щом свърши обиколката, Джеймз Бърбанк и спътниците му се върнаха в Касъл Хаус. Вечерта мина по-спокойно, отколкото предишния ден. Тъй като нямаше никакви вести от Джексънвил, отново възкръсна надеждата, че Тексар се е отказал да изпълни заплахите си или пък няма време да ги осъществи.
Все пак бяха взети строги предпазни мерки за през нощта. Пери и помощникуправителите организираха патрули по границите на имението и особено по бреговете на Сент Джонс. Негрите бяха предупредени да се оттеглят зад оградата на парка в случай на тревога и на външната врата бе сложен часовой.
Няколко пъти Джеймз Бърбанк и приятелите му се редуваха да проверяват дали нарежданията им се изпълняват точно. Когато слънцето изгря, никакво произшествие не бе нарушило почивката на обитателите на Кемдлис Бей.
X. ДЕНЯТ 2 МАРТ
На другия ден, 2 март, Джеймз Бърбанк получи новини чрез един от своите помощникуправители, който бе успял да прекоси реката и да се върне от Джексънвил, без да събуди ни най-малко подозрение.
Тези новини, в чиято достоверност не можеше да има съмнение, бяха много важни. Съдете сами.
На разсъмване комодор Дюпон бе хвърлил котва в залива Сент Ендрюз, на източното крайбрежие на Джорджия. „Уобъш“, на който беше издигнато неговото знаме, предвождаше ескадра, съставена от двайсет и шест кораба, тоест осемнайсет канонерки, един тендер1, един транспортен кораб с бойно въоръжение и шест транспортни кораба, натоварени с бригадата на генерал Райт.