Както бе съобщил Гилбърт в последното си писмо, генерал Шермън придружаваше тази експедиция.
Комодор Дюпон, чието пристигане бе забавено от лошото време, веднага бе побързал да вземе мерки, за да завладее ръкавите на Сент Мсриз. Тези труднопроходими ръкави водят към устието на тази река северно от остров Амелия, на границата между Джорджия и Флорида.
Фернандина. главният пункт на острова, беше защитена от форд Клинч. между чиито дебели каменни стени се намираше гарнизон от хиляда и петстотин души. Дали южняците щяха да съумеят да окажат съпротива на федералните войски в тази крепост, способна да се защищава доста продължително време? Такава вероятност имаше.
Но не стана така. Както разказа помощникуправителят, из Джексънвил се носел слух, че конфедералистите опразнили форт Клинч веднага щом ескадрата се появила пред залива Сент Мериз и изоставили не само форт Клинч, но и Фернандина, остров Къмбърланд и цялата тая част от флоридското крайбрежие.
До това се ограничаваха новините, донесени в Касъл Хаус. Но те — излишно е да подчертаваме — имаха особено значение за Кемдлис Бей. Щом федералистите най-после бяха дебаркирали във Флорида, скоро целият щат щеше да падне в ръцете им. Разбира се, трябваше да минат няколко дни, докато канонерките успееха да преодолеят плитчината на Сент Джонс. Ала тяхното присъствие положително щеше да въздействува на властите, току-що настанили се в Джексънвил, и по всяка вероятност Тексар и хората му, страхувайки се от възмездие, нямаше да посмеят да предприемат нищо срещу плантацията на такъв виден северняк като Джеймз Бърбанк.
Това безспорно успокои семейството и изведнъж страхът се смени с надежда. Убедени, че Гилбърт вече не е далеч, и Алис Стенърд, и мисис Бърбанк се изпълваха с увереност, че скоро ще го видят, едната — своя годеник, другата — сина си, без да треперят за живота му.
И действително младият лейтенант трябваше да измине само тридесет мили. за да стигне от Сент Ендрюз до малкото пристанище на Кемдлис Бей. В този момент той се намираше на борда на канонерката „Отава“, а тази канонерка се бе отличила с боен подвиг, безпримерен в дотогавашните морски летописи.
——
’Тсилер малък военен кораб, използуван за разузнаване и брегова охрана. Б. пр.
Ето какво се бе случило сутринта на 2 март — подробности, които помощникуправителят не бе успял да научи при посещението си в Джексънвил и които трябва да се знаят, за да се разберат последвалите важни събития.
Щом комодор Дюпон узна, че конфедералният гарнизон е опразнил форт Клинч, той изпрати няколко кораба с малка водоизместимост по фарватера на Сент Мериз. Бялото население вече се бе изтеглило във вътрешността на страната подир южняшките войски, напущайки крайбрежните градове, села и плантации. Цареше истинска паника, предизвикана от страха, че военачалниците на федералистите ще прибягнат до насилия, както твърдяха отцепниците. И не само във Флорида, но и по границата на Джорджия. в цялата оная част от щата, която се намира между заливите Осабо и Сент Мерич, жителите се втурнаха да бягат, за да не влязат в досег с десантните войски от бригадата на Райт. При това положение корабите на комодор Дюпон завладяха форт Клинч и Фернандина без нито един оръдеен изстрел. Само канонерката „Отава“, на която Гилбърт, винаги придружен от Марс, служеше като старши помощник, бе принудена да прибегне до оръдията си. както ще видим по-нататък.
Град Фернандина е свързан със западното крайбрежие на Флорида, обърнато към Мексиканския залив, посредством железопътно разклонение, което го съединява с пристанището Сидър Кийз. Тази железопътна линия върви отначало по брега на остров Амелия, а после, преди да стигне до суша, пресича залив Насо по дълъг мост на пилони.
В момента, когато „Отава“ се озова в средата на този залив, по въпросния мост се зададе влак. С него бягаше гарнизонът на Фернандина, отнасяйки всичките си припаси. С гарнизона пътуваха и няколко повече или по-малко видни личности от града. Канонерката тутакси даде пара. насочи се към моста и започна да обстрелва с щурмовите си оръдия както моста от пилони, така и движещия се влак. Гилбърт, застанал на носа, направляваше стрелбата. Имаше няколко сполучливи попадения. При това един снаряд улучи последния вагон на композицията и счупи осите му и тракционните пръти. Но влакът, без да се спира нито за миг — така положението му би станало много опасно, — престана да се интересува за този последен вагон. Той го остави на произвола на съдбата и като продължи пътя си с пълна пара, се устреми към югозападната част на полуострова. В този момент пристигна отряд на федералистите, дебаркирали във Фернандина. Отрядът се втурна по моста. За миг вагонът бе заловен с намиращите се на него бегълци, главно цивилни. Заведоха тези пленници при най-старшия офицер, полковник Гарднър, който командуваше частите във Фернандина, записаха имената им, задържаха ги за назидание двайсет и четири часа на един от корабите от ескадрата и. после ги пуснаха.