Когато влакът изчезна, „Отава“ се задоволи да нападне натоварен с военни материали кораб, който се бе укрил в залива, и го плени.
Тези събития хвърлиха в отчаяние конфедералните войски и жителите на флоридските градове. Това се почувствува особено в Джексънвил. Нямаше съмнение, че естуарът на Сент Джонс скоро ще бъде овладян, както бе станало вече с устието на Сент Мериз, и по всяка вероятност юнионистите нямаше да срещнат съпротива в Джексънвил, както не бяха срещнали в Сент Огъстин и в другите градове от околията.
Това идваше тъкмо навреме, за да успокои семейството на Джеймз Бърбанк. При такова положение можеше да се предположи, че Тексар не ще посмее да изпълни плановете си. Той и привържениците му щяха да бъдат свалени и скоро в резултат от самия развой на събитията честните хора щяха отново да завземат властта, отнета им чрез метеж на най-долната градска сган.
Очевидно имаха всички основания да мислят така и следователно да се надяват. Затова, щом персоналът на Кемдлис Бей научи тези важни новини, а те бързо станаха известни и в Джексънвил, радостта му се изрази с гръмогласни „ура“, в които взе дейно участие и Пигмалион. Все пак не биваше да се отслабват предпазните мерки, които трябваше да осигурят още за известно време безопасността на имението, тоест до момента, когато по водите на реката се появеха канонерките.
Не, не биваше! За нещастие — Джеймз Бърбанк не можеше да предвиди това, нито дори да го предположи — щеше да изтече цяла седмица, преди федералистите да успеят да се прехвърлят в горното течение на Сент Джонс и да завладеят целия му басейн. А дотогава колко ли опасности застрашаваха Кемдлис Бей?
Всъщност, макар че бе завзел Фернандина, комодор Дюпон беше принуден да действува с известна предпазливост. Планът му предвиждаше да издигне федералното знаме във всички пунктове, в които можеха да проникнат неговите кораби. Ето защо той раздели ескадрата си на няколко части. Една канонерка бе изпратена в река Сент Мериз да завземе едноименното градче и да навлезе на двайсет левги1 в тия земи. На север три други канонерки, командувани от капитан Гордън, щяха да обходят заливите, да завладеят островите Джайкил и Сент Саймън и да завземат двете градчета Брънзуик и Дериън, отчасти напуснати от своите жители. Шест парахода с малка водоизместимост под командуването на капитан Стивънс имаха за задача да се впуснат нагоре по Сент Джонс, за да превземат Джексънвил. Що се отнася до останалата
——
’Левга — стара келтска мярка за дължина, равна на около 5 км. — Б. пр.
ескадра, предвождана от Дюпон, тя се готвеше да поеме отново по море, с цел да завладее Сент Огъстин и да блокира крайбрежието чак до Москито Инлет, чиито проливи щяха по този начин да бъдат затворени за военната контрабанда.
Но всички тези операции не можеха да се извършат за едно денонощие. А само едно денонощие беше достатъчно на южняците, за да опустошат тоя край.
Към три часа следобед у Джеймз Бърбанк се породиха първите подозрения, че се готви нещо против него. След разузнавателната обиколка по границата на плантацията управителят Пери се върна бързо в Касъл Хаус и доложи:
Мистър Джеймз, забелязват се някакви съмнителни скитници, които започват да се приближават до Кемдлис Бей.
— От север ли, Пери?
— От север.
Почти в същия момент Зерма, връщайки се от малкото пристанище, съобщи на господаря си, че няколко лодки прекосяват реката и се приближават до десния бряг.
— От Джексънвил ли идват?
— Безсъмнено.
— Да се прибираме в Касъл Хаус — каза Джеймз Бърбанк, — и не излизай вече в никой случай, Зерма!
— Добре, господарю!
Когато се върна при близките си, Джеймз Бърбанк не можа да скрие повече от тях, че положението започва отново да става тревожно. Тъй като се знаеше почти с положителност, че предстои нападение, по-добре беше всички да бъдат предупредени за това.
— Значи — каза мистър Стенърд, — тези негодници, които федералистите всеки момент може да смажат, ще се осмелят…
— Да — отговори хладно Джеймз Бърбанк. — Тексар не би изпуснал подобен случай да ни отмъсти, а когато утоли жаждата си за мъст. да офейка!