После се разпали:
— Но нима престъпленията на този човек ще останат ненаказани!… Нима винаги ще се изплъзва!… Откровено казано, след като се усъмних в човешката правда, сега се съмнявам и в небесната правда…
— Джеймз — рече мисис Бърбанк, — не кори бога тъкмо сега, когато можем да разчитаме като че ли единствено на неговата помощ…
— И да се поставим под неговата закрила! — добави Алис Стенърд.
Възвърнал самообладанието си, Джеймз Бърбанк се залови да дава разпореждания за отбраната на Касъл Хаус.
— Предупредени ли са негрите? — попита Едуард Керъл.
— Ще бъдат предупредени — отговори Джеймз Бърбанк. — Според мен трябва да се ограничим с отбраната на оградата, която предпазва парка и къщата. Не можем и да мислим да спрем на границата на Кемдлис Бей цяла въоръжена орда, защото вероятно нападателите ще бъдат многобройни. Затова трябва да съсредоточим защитниците си около оградата. Ако за нещастие тя бъде завзета, Касъл Хаус, който вече е устоявал на шайките на семинолите, сигурно ще успее да издържи и срещу бандитите на Тексар. Нека жена ми. Алис, Ди и Зерма, на която поверявам и трите, не излизат от Касъл Хаус без мое разрешение. В случай че се почувствуваме тук много застрашени, взети са всички мерки да се спасят през тунела, който е свързан със заливчето Марино на Сент Джонс. Там в гъсталака ще бъде скрита лодка с двама от нашите хора. и тогава ти, Зерма, ще поемеш нагоре по реката, за да се подслониш в беседката на Кедровата скала.
— А ти, Джеймз?…
— А вие, татко?
Мисис Бърбанк бе хванала за ръката Джеймз Бърбанк, а мис Алис — мистър Стенърд, сякаш бе дошло време да бягат от Касъл Хаус.
— Ние ще направим всичко възможно да се присъединим към вас. когато положението стане неудържимо — отвърна Джеймз Бърбанк. — Но трябва да ми обещаете, че ако опасността стане много сериозна, ще се скриете в това убежище на Кедровата скала. Тогава ще можем по-решително да отблъснем тия злодеи и да издържим до последния патрон.
Очевидно така и трябваше да се постъпи, ако многобройните нападатели успееха да минат оградата и да нахълтат в парка, за да нападнат самия Касъл Хаус.
Джеймз Бърбанк се залови веднага да свика хората си. Пери и помощникуправителите се втурнаха към различните негърски махали, за да съберат обитателите им. Не мина и час и всички боеспособни негри се разположиха при оградата, до входа на парка. Преди това жените и децата им се бяха изпокрили в горите около Кемдлис Бей.
За нещастие средствата за организиране на сериозна отбрана бяха твърде ограничени в Касъл Хаус. При сегашните обстоятелства, тоест откакто бе започнала войната, беше почти невъзможно да се набавят оръжие и боеприпаси в достатъчно количество за защитата на плантацията. Напразно се опитваха да закупят в Джексънвил. Трябваше да се задоволят с тези, които бяха останали в къщата след последните стълкновения със семинолите.
Общо взето планът на Джеймз Бърбанк се състоеше главно в това, да се предпази Касъл Хаус от опожаряване и от нахлуване. Той не беше в състояние, дори не мислеше, да предпази цялото имение, да спаси складовете, работилниците, фабриките, да защити негърските колиби, да предотврати опустошаването на плантацията. Разполагаше едва с четиристотин негри, способни да се противопоставят на нападателите, пък и тези храбреци не бяха достатъчно въоръжени. На най-сръчните бяха раздадени няколко десетки пушки, след като най-точните оръжия бяха запазени за Джеймз Бърбанк, приятелите му, Пери и помощникуправителите. Всички се събраха при входа на парка. Там разположиха хората си така, че да устоят колкото се може по-дълго на нападението, което застрашаваше дървения стобор, защитен впрочем от заобикалящата го речица, чиито води миеха подножието му.
Естествено сред тази суматоха Пигмалион се шляеше насам-натам с вид на много зает и загрижен човек, но без да принася никаква полза. Той приличаше на ония палячовци от панаирджийските циркове, които за разсмиване на публиката си дават вид, че вършат много неща, а всъщност не правят нищо. Пиг се смяташе причислен към специалните защитници на къщата и не искаше да се меша с другарите си, разположени отвън. Той никога досега не бе чувствувал такава преданост към Джеймз Бърбанк!
Всичко беше готово, оставаше само да се чака. Въпросът беше от коя страна щеше да дойде нападението. Ако нападателите се появеха откъм северната граница на плантацията, отбраната можеше да се организира по-ефикасно. Ако ли пък обратно, нападнеха откъм реката, нямаше да бъде толкова лесно, защото Кемдлис Бей беше открит от тази страна. Вярно, че винаги е трудно да се слезе на бряг. Във всеки случай бяха необходими твърде много лодки, за да превозят въоръжени хора от единия до другия бряг на Сент Джонс.