Точно това обсъждаха Джеймз Бърбанк, мистър Керъл и мист тър Стенърд, докато чакаха да се върнат разузнавачите, изпратени към границата на плантацията.
Но не останаха дълго в неизвестност как ще бъде извършено и проведено нападението.
Към четири и половина часа следобед разузнавачите се върнаха бързо от северната граница на имението и докладваха.
Колона въоръжени хора, идваща от тази посока, се придвижваше към Кемдлис Бей. Дали беше отряд на околийската милиция, или просто част от простолюдието, жадна за грабеж, се бе наела да изпълни наредбата на Тексар против новоосвободените? Засега още не можеше да се отговори на този въпрос. Във всеки случай тази колона сигурно наброяваше повече от хиляда души. и персоналът на плантацията нямаше да успее да й противостои. Все пак можеха да се надяват, че дори ако тия хора завземеха с пристъп дървената ограда, Касъл Хаус щеше да съумее да им окаже по-сериозна и по-продължителна съпротива.
Но гази колона явно не бе решила да направи десант в малкото пристанище или по бреговете на Кемдлис Бей. защото това щеше да бъде съпроводено с твърде големи трудности, а бе прекосила реката под Джексънвил с петдесетина лодки. За прекосяването им бяха достатъчни три-четири курса.
Ето защо Джеймз Бърбанк предприе една умна предпазна мярка: изтегли всичките си хора към оградата на парка на Касъл Хаус, тъй като беше невъзможно да се защищава границата на имението срещу достатъчно въоръжен отряд, и то петорно по-многочислен: от неговия.
А кой предвождаше нападателите? Дали лично Тексар? Едва ли. Щом се е видял застрашен от приближаването на федералистите. испанецът вероятно е сметнал, че е твърде безразсъдно да застане начело на своята шайка. Ако пък е сторил това. значи е решил първо да си отмъсти, да опустоши плантацията, да избие или плени живо семейство Бърбанк, а след това да избяга към земите на юг, може би чак в Евърглейдс — тия затънтени краища на Южна Флорида, където ще бъде твърде трудно да го намери някой.
Тази опасност, най-сериозната от всички, трябваше да безпокои най-много Джеймз Бърбанк. Именно по тази причина той бе принуден да скрие на сигурно място жена си. дъщеричката си и Алис Стенърд. поверени на грижите на Зерма — в убежището на Кедровата скала, намиращо се на една миля от Кемдлис Бей. Ако се наложеше да изоставят Касъл Хаус на нападателите, Бърбънгт и приятелите му щяха да се опитат да се присъединят там към семейството му. за да дочакат да бъде осигурена безопасността на честните хора във Флорида под защитата на федералната армия.
Ето защо в края на тунела, който свързваше къщата със заливчето Марино, чакаше лодка, скрита сред тръстиките на Сент Джонс и пазена от двама негри. Но преди да се стигне до тази раздяла, ако тя станеше необходима, трябваше да се защищават, трябваше да се съпротивяват няколко часа — поне до вечерта. Тогава, възползувайки се от мрака, лодката можеше да се промъкне скришом нагоре по реката, без да рискува да бъде преследвана от подозрителните лодки, които се виждаха да сноват по нея.
XI. ВЕЧЕРТА НА 2 МАРТ
Джеймз Бърбанк. приятелите му и повечето негри пяха готови за бой. Оставаше само да чакат нападението. Бяха взели мерки да дадат отпор първо зад оградата, с която беше защитен парка, а после, в случай на нахлуване в парка, да потърсят убежище зад стените на Касъл Хаус.
Към пет часа вече доста отчетливи викове показаха, че нападателите не са далеч. Дори и да не викаха, лесно можеше да се разбере, че вече са заели цялата северна част на имението. На едно място над горите, които обграждаха хоризонта от тази страна, се виеха кълба гъст дим. Дъскорезниците бяха обхванати от пламъци; пожарът поглъщаше разграбените от врага негърски махали. Тези бедни хора не бяха имали време да скрият на безопасно място малкото вещи, останали в колибите им, правото им на собственост върху които беше осигурено от предния ден с документа за освобождение. С какви викове на отчаяние, с какви викове на гняв откликнаха те на воя на бандата! След като нахлуха в Кемдлис Бей, тези злодеи унищожаваха имуществото им.
В това време крясъците се приближаваха малко по малко към Касъл Хаус. Хоризонтът на север беше озарен от зловещо зарево, сякаш слънцето бе залязло в тази посока. От време на време кълба горещ дим достигаха чак до замъка. Чуваше се силен пукот, предизвикван от сухите дърва, струпани в складовете на плантацията. Скоро по-силен трясък показа, че един от парните котли на дъскорезниците се е пръснал. Опустошението се разпростираше с целия си ужас.