В това време Джеймз Бърбанк, мистър Керъл и мистър Стенърд се намираха пред вратата на оградата. Там те посрещаха и разпределяха последните отряди негри, които се оттегляха малко по малко. Очакваше се нападателите да се появят всеки момент. Усилването на стрелбата щеше да покаже извън всякакво съмнение, че те са вече близо до оградата. А можеха да я щурмуват лесно, тъй като първите дървета се намираха на не повече от петдесет ярда от оградата и им даваха възможност да се приближат до нея почти под тяхното прикритие, пък и куршумите щяха да долитат, преди да се забележат пушките.
След като се съвещаваха Джеймз Бърбанк и приятелите му сметнаха за целесъобразно да изтеглят хората си зад оградата. Там въоръжените негри щяха да бъдат по-малко изложени на вражеските куршуми, като стреляха, подпирайки цевите на пушките си между заострените върхове на колците. После, когато нападателите направеха опит да преминат рекичката, за да завземат оградата с щурм, може би щяха да успеят да ги отблъснат.
Заповедта бе изпълнена. Негрите се прибраха зад оградата и вече се готвеха да затворят вратата. Изведнъж Джеймз Бърбанк, хвърляйки последен поглед навън, забеляза някакъв човек, който тичаше с все сила. като че искаше да потърси убежище между защитниците на Касъл Хаус.
И наистина такова беше намерението на човека. От съседната гора стреляха няколко пъти по него, но без да го засегнат. С един скок той стигна до мостчето и скоро се озова на безопасно място зад оградата, чиято врата бе тутакси затворена отново и залостена здраво.
— Кой сте вие? — запита го Джеймз Бърбанк.
— Служител на мистър Харви, вашия познат в Джексънвил — отговори онзи.
— Мистър Харви ви е изпратил в Касъл Хаус с някакво известие?
— Да, и тъй като реката е под наблюдение, не можах да дойда направо по Сент Джонс.
— И сте успели да се присъедините към тази милиция, към тези нападатели, без да събудите подозрения у тях?
— Да. А подире им идва цяла орда грабители. Аз се смесих с тях и щом се яви възможност да избягам, хукнах, изпратен от няколко изстрела.
— Добре, приятелю! Благодаря!… Навярно имате някакво писмо от Харви за мен?
— Да, мистър Бърбанк. Ето го!
Джеймз Бърбанк взе бележката и я прочете. Мистър Харви му пишеше, че може да има пълно доверие на куриера му, Джон Брюс, за чиято преданост гарантира. След като го изслуша, мистър Бърбанк ще разбере какво трябва да направи за спасението на своите близки.
В този момент отвън екнаха десетина изстрела. Нямаше нито минута за губене.
— Какво желае да ми съобщи мистър Харви чрез вас? — попита Джеймз Бърбанк.
— Първо — отговори Джон Брюс, — че въоръженият отряд, който премина реката, за да нападне Кемдлис Бей, наброява хиляда и четиристотин — хиляда и петстотин души.
— И аз така го изчислих. А друго? Тексар ли е техен главатар?
— Мистър Харви не можа да научи това — продължи Джон Брюс. — Знае само едно: че от двайсет и четири часа Тексар не е вече в Джексънвил!
— Тук трябва да се крие някаква нова машинация на тоя подлец — рече Джеймз Бърбанк.
— Да — отвърна Джон Брюс, — и мистър Харви е на същото мнение. Пък и не е нужно Тексар да присъствува лично при изпълнението на заповедта му за изгонване на освободените роби…
— Да ги изгонят… — провикна се Джеймз Бърбанк — да ги изгонят, като палят и грабят, така ли!
— Затова мистър Харви смята, че ще бъде по-добре, докато още има време, да скриете семейството си на безопасно място, като го накарате да напусне незабавно Касъл Хаус.
— Касъл Хаус може да устои — отговори Джеймз Бърбанк, — и ние ще го напуснем само ако положението стане неудържимо… Има ли нещо ново в Джексънвил?
— Нищо, мистър Бърбанк.
— А федералните войски още ли не са започнали да се придвижват към Флорида?
— Не, откакто завзеха Фернандина и залива Сент Мериз.
— Тогава с каква цел сте пратени тук?
— Преди всичко да ви осведомя, че изгонването на робите е само повод, измислен от Тексар, за да опустоши плантацията и да ви плени!
— Нима не знаете — настояваше Джеймз Бърбанк — дали Тексар стои начело на тези злодеи?
— Не, мистър Бърбанк. Напразно се опитва мистър Харви да узнае това. Самият аз, откакто напуснахме Джексънвил, не можах да науча нищо по този въпрос.
— Много ли са хората от милицията, които са се присъединили към тази шайка нападатели?
— Най-много стотина — отговори Джон Брюс. — Но тази градска сган, която са помъкнали със себе си, е съставена от най-големи злодеи. Тексар ги е въоръжил и има опасност да извършат какви ли не изстъпления. Повтарям ви, мистър Бърбанк, мистър Харви смята, че е най-добре да напуснете незабавно Касъл Хаус. Затова ми поръча да ви предам, че поставя на ваше разположение котеджа си в Хемптън Ред. Този котедж е разположен на дванайсетина мили по-нагоре, на десния бряг на реката. Там ще можете да бъдете в безопасност за няколко дни…